С В Е Д Е Н Б О Р Г

В Европа има само един ясновидец ­- Сведенборг, който е ходил на Слънцето. Той е бил един много учен човек във всяко отношение. Според него той е ходил на Слънцето, на Венера, на Юпитер, навсякъде е ходил и описва живота там. Много трезво пише този човек. Аз оставям тези въпроси, не искам да ги вярвате. Един ден, като дойде време, да ги проверите. За да вярвате, трябва да имате тези способности, тези чувства. За мене сега е безразлично дали вярвате, или не.

Колкото философи и писатели съм чел досега, нито един от тях не може да твърди и да каже, че е ходил на онзи свят освен Сведенборг, който с положителност твърди, че се е разговарял с Бога. Той разправя всичко това сериозно и не се съмнява. Що се отнася до другите философи, те правят своите изводи по един логичен път, те казват ­ ако това е така например, другото ще бъде иначе. Те излизат от причини към последствия.

Какво ще кажете за книгите на Сведенборг? Според някои, това, което Сведенборг е писал, е измислено. Според други, писаното от него е реалност. Едно е вярно: няма измислени неща в света. Каквото помисли, напише, или нарисува човек, то е съществувало някъде. Когато художник рисува някаква картина по фантазия, това не е чиста фантазия. Някога той е видял тези образи, макар и откъслечни, и днес ги комбинира в едно цяло. Мнозина са отивали в онзи свят и го описват, но описанията на всички не се съгласуват. Защо? Защото всички нямат еднакъв поглед на нещата. Някои се спират на външната страна на духовния живот, а други - на вътрешната страна. Човек трябва да има дълбоко разбиране за нещата, за да може да ги опише правилно. Ето защо, за да приеме нещата в тяхната действителност, човек трябва да е изработил в себе си верен поглед за тях, да знае, кое е възможно и кое не е възможно. Запример, трябва ли да се спирате върху думите, на някой, който ви казва, че от вас човек няма да излезе? Не се спирайте върху думите на хората, които не мислят право. Веднъж човек е създаден от Бога, рано или късно той ще реализира желанията на своята душа. Той ще се върне към онзи живот, от който първоначално е излязъл. Казано е в Писанието, че светът ще се оттегли, и Бог ще създаде ново небе и нова земя. Под думите “ново небе и нова земя” разбираме нов ред и порядък на нещата. Старият ред, старите разбирания и вярвания на хората са остарели и трябва да се заместят с нови, както животът на детето се замества с живота на възрастния.  

Какво може да стане за бъдеще? Тази Вселена като се измени, трябва да знаете какво ще стане от нас. Ние още не знаем какво ще стане от нас. Сега, когато аз говоря, какво виждам, какво може да стане от вас? Ще остареем, ще побелеем, ще си заминем от този свят с надежда, че ще идем някъде. Като отидете там, аз имам доста приятели, но нито един досега не ми е писал. Пък и вие, като идете, няма да пишете писмо. Те пишат писма, но се задържат писмата. В природата има едно учреждение, кабинет, дето задържат писмата, понеже много хора, като заминават за онзи свят, заминават неподготвени. Те пишат такива писма, които, ако ги бихте чели... та затова задържат тези писма. Та като видят нещо хубаво, пропущат го. Така говорят онези ясновидци. Така са говорили и великите учители на човечеството, които са виждали нещата. Сега вярвам, че поне малка доза от това е истина.  

Ако някой от вас има случай да чете Сведенборг, да видите как пише човекът. Разправя как се среща с Господа, как се разговаря с Господа, как се разговаря с ангелите, качил се на второто небе, на третото небе, бил в света на духовете. Дели онзи свят на две царства с три небеса. Разправя за светлината, за топлината, за онзи свят, за духовете как са облечени, за училищата, за възпитанието ­ надълго и нашироко. Един автор, който пише за Сведенборг, казва, че много учен човек бил, но малко му липсва. Той казва, че много научни съчинения написал, спира своята научна деятелност и влиза в една област, дето другите не могат да проверят, област, която е тъй обективна. Този свят е тъй обективен, ние сме дошли до тази област. Туй, което за рибите беше субективно, за птиците става обективно; туй, което за птиците беше субективно, за млекопитаещите е обективно; туй, което за млекопитаещите е субективно, за нас е обективно. Един ден ако дойде твоят дядо и влезе в къщи и се разговаря с тебе и си замине, ти ще кажеш на съседката си дядо ти какво ти е казал. “Нека дойде дядо ти.” Но той е дошъл само при тебе, не е дошъл при тях.  

Една госпожа в Търново... ­ навеждам този факт не за да ви убеждавам, но разглеждам научно въпроса. На жената на един миньор умира баща й. Един ден той иде със своята тояжка и казва: “Какво правите, какво готвите?” По едно време дъщерята казва: “Татко, остани за обяд.” “Не, не може, бързам, аз трябва да си замина.” Тя сама разправя. Не останал за обяд. Питам, на една такава опитност какво ще кажете. Всичките опитности, които изнася спиритизмът, сега всички искат да ги обяснят по един механически начин. Може да има някои погрешки, но все таки има известни факти, които показват, че човешкият живот не се губи. Науката казва, че нищо в природата не се губи и не се създава. Проявява се всичко. Сега аз искам да остане само онова, за което вие сте способни. Вие още не сте в това състояние, да се занимава човек с вътрешния свят. Всички хора още не са готови. Те ще бъдат както когато някой се занимава с електричество със силен волтаж.

Да се обясним. Всеки ден на вас ви трябва това, същественото, което да подкрепи живота ви. Прана ви трябва. Всеки ден ви трябва по малко въздух, за да се подкрепи организма ви. Всеки ден ви трябва по една мисъл, за да подкрепи вашия ум. Това е сега същественото. Днес в какво вярваш? На онова, което можеш да възприемеш и което може да ти бъде полезно в дадения случай. Могат да разправят някои, че след като умреш, ще отидеш между ангелите на небето. Това никой не може да опише. Има разни описания. Най-хубавото за онзи свят е писал Сведенборг. Четете Сведенборг. Той го е описал конкретно. Както описват земния живот, така го описва той. Той говори за ангелите, бил е между тях, говори за техния език. Прави сравнение между земния и небесния живот. Той разправя подробно, хвърля известна светлина върху всичко това. Сведенборг, като говори за ангелите, казва, че някой път и ангелите стават тъжни. Някой път и по тяхното лице настава една промяна. И самите ангели не знаят от какво става това. Има разни предположения за това, но както и да мислите, има някои неща, които не могат да се обяснят в живота.

Сега вас са ви проповядвали за един свят и досега като четете Милтон и Данте, те са описали оня свят, но по милтоновски и по дантиевски. Ако четете Сведенборг, той разделя ангелите на три категории. Едни ангели, които живеят в първия ангелски свят, други във втория ангелски свят и в третия ангелски свят. Само в кратце го даваме. Един ангел от първото небе, ако влезе във втория свят на ангелите, му се вижда, че не е тъй хубав светът, както техния. Не е приятен. Пък един ангел от втория свят, като влезе в третия свят на ангелите, и нему не му се вижда тъй хубав. Вие, ако влезете в ангелския свят, ще кажете: Не е хубав този ангелски свят. Земята, дето живеем, е по-добра, отколкото ангелския свят. Ние си представяме ангелите като туряме в тях най-хубавото от човека. Ние си представяме ангелите като нас. А пък ангелите не са като хората. Те са запалки, те са огън. Ако един ангел влезе в този салон, той ще изгори, ще изчезне. Ако ходи по това дюшеме, ще изгори. Трябва да вземе човешка форма да не ни запали. Ако влезе в дома ви и ако ангелът бутне жена ви, тя ще се стопи. Ако бутне сина ви, и той ще се стопи. Всичко, до което се допре, ще се стопи. Сега, ако искате да аргументирате, може да кажете, че е казано, че земята пред лицето на Господа ще се стопи. То са фигури. Разбираме реалност на света.

Казвам: Господ може да ни проговори още днес. Ако вие можете да се освободите от всички свои недъзи, ще разберете, че сте цял народ, една велика душа, заобиколена с хиляди други души. Вие сега имате повърхностни вярвания. Ако четете Сведенборг, ще видите, че неговият възглед за живота е приблизително верен, т.е. близо до Истината. Когато Христос е дошъл на земята, Той е бил придружен от хиляди ангели. Един добър човек никога не е сам. Той представлява сбор от хиляди добри души. Навсякъде, където и да ходим, щом Бог ни е проговорил, придружават ни много напреднали души. Те ни предават своите мисли и по този начин ставаме видни хора. Онзи поет, който пише, не е сам. Онзи лекар, който възкресява мъртвите, не е сам. Онзи художник, който рисува, не е сам. Ако аз мога да възкресявам мъртви, това е Божествена сила. Аз няма да се спирам да убеждавам хората върху този въпрос, но казвам: щом Бог действа, чрез Него всичко може да се направи.

Я С Н О В И Д С Т В О Т О

От „ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ”, част от ГЛАВА 10:

1. Имаше пак некой си человек в Кесария на име Корнилий, стотник от полкът нарицаемия Италийски, 2. благочестив и богобоязлив с всичкия си дом; и раздаваше много милостини на народа, и молеше се Богу непрестанно. 3. Около деветия час на деня той във видение виде ясно ангел Божий който влезе при него и рече му: Корнилие! 4. А той погледна на него, и уплашен рече: Що е, Господи? И ангелът му рече: Твоите молитви и твоите милостини възлезоха на помен пред Бога. 5. И сега проводи человеци в Иопия, и призови Симона който се нарича Петър. 6. Той е гост у некого си Симона, на когото къщата е край морето: той ще ти каже що требва да правиш. 7. И като си отиде ангелът който говореше Корнилию, той повика двамина от слугите си и един благочестив войн от тези които се намерваха всекога при него; 8. и разказа им всичко, и проводи ги в Иопия. 9. А на утринта, когато те пътуваха и наближаваха града, часа къде шест, Петър възлезе на къщата от горе да се помоли. 10. И беше огладнел и искаше да яде; а те още като приготвяха, той дойде в изстъпление, 11. и вижда небето отворено и съсъд като голема плащаница, вързана за четирите края, че слезваше над него и спущаше се към земята. 12. В него имаше всекакви четвероноги земни, и зверове, и гадове, и птици небесни. 13. И дойде му глас: Стани, Петре, заколи и яж. 14. А Петър рече: Никак, Господи; защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто. 15. И пак втори път му дойде глас: Което е Бог очистил, ти за мръсно го не считай. 16. И това стана три пъти; и пак се вдигна съсъдът  на небето. 17. И като се недоумеваше Петър в себе си що знаменуваше това видение което виде, ето, проводените от Корнилия человеци, като беха изпитали Симоновата къща, застанаха на вратата, 18. и повикаха та питаха: Тука ли е гост Симон нарицаемий Петър? 19. И когато още Петър размишляваше за видението, рече му Духът: Ето, трима человеци те търсят; 20. но стани и слез та иди с тех и никак се не съмнявай, защото аз ги съм проводил. 21. И като слезе Петър при человеците проводените до него от Корнилия, рече: Ето, аз съм когото търсите: за коя причина дойдохте? 22. А те рекоха: Корнилий стотник, человек праведен и богобоязлив, и свидетелстуван от всичкия народ Юдейски, прие заповед от Бога чрез един свет ангел да те призове у дома си и да чуе думи от тебе. 25. Тогава ги покани вътре и угости ги.

Сега, някои хора ни питат: Има ли друг свят? - Има. Може ли да го видим ние? - Можем. Взема го аз на пръста си, нося го, и влезем заедно с него в ангелския свят. Виждаш ли този свят? - Не го виждам. Пита ме Господ: Какво си дигаш пръста? - Тук има един философ от земята, иска да Те види. В нас желанието е благородно, да знаем онзи свят, но знайте, че в човешката душа има други органи, други способности, други чувства, които трябва да се развият. И съвременният човек трябва да замине в една нова фаза, нова форма, и цялото устройство на неговата глава, на неговия мозък, всичко туй съвършенно трябва да се преобрази. Единадесет години съм изследвал тия квадрати по главата, тия глави, измервал съм мозъците им, и съм дошъл до заключение, че едно ново преустройство трябва на сивото вещество на мозъка в човека. В човешкия мозък има доста неорганизирана материя, и тази неорганизирана материя произвежда сега този смут. Всичката тази материя трябва да се организира, и да стане не само жива, но и съзнателна; не само съзнателна, но и самосъзнателна, не само самосъзнателна, но и подсъзнателна; не само подсъзнателна, но и свръхсъзнателна. Да живее трябва тази материя, че всяка клетка на нашето тяло да почне да мисли. Сега, тия органи трябва да се развият. Очите ни трябва да се развият. За пример, у всички ясновидци, в очите им, около зеницата има признаци, по които се познава до каква степен е развито ясновидството. Има учени хора, които оспорват това, оспорват даже ясновидството, но аз твърдя, зная го. Ясновидството го има в някои хора в Европа, и в България има хора, у които то е почнало да се развива, а у някои то е в спящо състояние. Има известни петна, които се проявяват в очите, които показват явяването на туй чувство. Следователно, когато тия нови способности почнат да се развиват, особена светлина има в тия очи - светлина от невидимия мир. Тия лъчи ще попаднат в тия органи, в ъгъла на нашето зрение, и ние ще видим неща, които сега не виждаме. Светът ще се отвори за нас, и ще видим, че не го познаваме.

Съвременните хора се оплакват от слабо зрение. За да усилят зрението си, те трябва да прилагат закона на филтриране на своите мисли и желания. Като усилва външното си зрение, с него заедно човек усилва и вътрешното си зрение. Физическото зрение е ограничено, а духовното - неограничено. Духовно човек вижда на грамадни разстояния. Изнамерването на радиото и на телевизията доказват съществуването на ясновидството. Как става това виждане, не може да се обясни, но в бъдеще голяма част от човечеството ще бъдат ясновидци. Чрез своето вътрешно радио човек схваща нещо, които стават на хиляди километри от него. Какво ще се ползва човек от ясновидството си, ако няма хляб да яде? Вечерта е слушал, какво се пее, или свири в Лондон, или в Париж, а сутринта става и не намира хляб да си хапне. Значи, радиото е развлечение за човека, но не може да го храни. При това, сегашното радио още не е усъвършенствано. Днес вие слушате по радиото да говорят, но не можете да се разговаряте. Ще дойде ден, когато хората ще се разговарят по радиото: един ще пее на едно място, друг ще му отговаря. При това, те ще могат да влизат в разговор помежду си, да си помагат едни - други. Засега, обаче, радиото е забавление за човечеството.  

Вие говорите за ясновидение, за яснослушане. Това, което ти слушаш, може да иде отдалече. Някой пее в Америка, ти можеш да слушаш гласа му тука. Досега това беше непознато, но сега, като се пее по радиото, по един механичен начин се предава гласът. В Лондон пеят в една опера, а пък тука, в София, слушат. Един човек, у когото има развито това чувство, той си има едно отлично вътрешно радио. Слуша музика. Някой път по това радио се чува голям крясък и съскане. Под музика разбирам следното: онзи крадец, който е тръгнал да краде, като чуе някой да пее, да се откаже от намерението да краде.  

Засега считаме за реални неща само тези, които ние пипаме. Действително пипането е най-старият усет в човека. Само неща, които можем да пипнем или да видим, да чуем, са реални. Туй произтича от едно заблуждение. Мислим, че имаме всичките сетива. Всичките сетива в човека не са събудени. Има други сетива. Има една област, която човек не разбира, понеже няма нужните сетива. Те не са още събудени. И на този човек, колкото и да му говорите, той не може да ви разбере. На слепия, колкото и да му говорите, той не може да ви разбере. На слепия, колкото и да му говориш за светлината, това е за него неизвестна област. На глухия, колкото и да му говорите за слушането, това е за него неизвестна област. Най-първо човек трябва да се събуди. Павел казва: “Око не е видяло и ухо не е чуло, и насън не е дохождало на човека това, което той е видял на Небето.” Богатият насън не е богат. Ученият насън не е учен, а случва се обратното ­ невежият в действителност насън да е учен. Сънувал един учен човек, че е едно дете, което пъпли и се чуди как той, ученият човек, да бъде дете и да пъпли и да не може да говори. Той говори, но като малко дете. Събужда се, знанието му е на място, а в съня е друго.  

Много хора на Земята са много учени сега, но ако се събудят в другия свят, ще бъдат невежи и дали ще се събудят в другия свят, е въпрос, защото, ако слепият човек се събуди в действителния свят, той ще бъде сляп, а насън може да вижда. Слепите хора насън виждат, а в действителния свят са слепи.  

Та, съзнанието е причина, дето някои хора не може да вярват, понеже в тях е недоразвит или притъпен този усет. Вярата, ясновидството, виждането в онзи свят зависят от особен център, който хората имат на главата си горе. Тези хора се отличават. На другите хора не са им направили прозорците. Някои хора нямат прозорци. Някои хора можем да уподобим, че над тях едва сега са заръчани прозорците ­ да дойдат майстори, да направят прозорците, ще влезе слънчевата светлина. На някои хора къщата им е много светла, а на някои ­ съвсем тъмна. Някои мислят, че това е една дарба. Тази дарба всички хора имат, но всички не се занимават с чувството на вярата. Някой път те считат, че вярата е преходно чувство. Че е една илюзия да вярва човек. Това зависи от неговия ум. Човек, който има вяра, той има един отлично възпитан ум, за да може да направи едно различие в онези неща, които вижда.  

В прочетената глава се явява ангел Господен на Корнелия и му разправя: “Ще повикаш апостол Петър и той ще ти разкаже за всичко, което те интересува.” Сега някои искат да направят съобщение с Бога. Някой ангел да дойде, но и ангелът, който дойде тук, на вас ще ви каже същото. Ангелите не се занимават с това да разправят много. Те са заети. Ако отидете при някой виден професор, той си има свои асистенти и няма да ви обърне никакво внимание, а ще каже: “Идете при асистента.” Той ще ви опита. Тези, видните професори, се явяват в редки случаи. Големите музиканти не може да ги намериш навсякъде. Обикновените музиканти ходят навсякъде, но даровитите, гениални музиканти много рядко се явяват. Един техен концерт, то е епоха. А пък обикновените музиканти дават много обявления, за да идат хората при тях. 

Сега, някой път, вие срещате мъчнотии, които се дължат на вашите минали съществувания. Не сте работили върху някое ваше чувство. Например върху вярата. Не само да вярваш, но от силната вяра произтича ясновидството. Ти, ако имаш силна вяра, можеш да проникнеш в бъдещето, ще знаеш какво ще ти случи. Ти, ако имаш силна вяра, като тръгнеш на път, ще видиш дали пътят ти е отворен или не. Ти, ако имаш силна вяра и влизаш в училище, ще знаеш дали ще свършиш или не. Лягаш, ще знаеш дали ще прекараш добре или не. Но ако вярата не е толкова силна, то е само като чувство, както като че ли в духовния свят само набарваш нещата, а не можеш да ги видиш.

Мнозина се стремят към придобиване на дарби по механически път. Каквито усилия да правят, те трябва да знаят че чрез външни, физически усилия, никакви дарби не могат да се развият. Например, колкото поклони да прави човек, колкото молитви да чете, щом няма съдържание в тях, те не дават никакви резултати. Иска ли да постигне нещо възвишено и благородно, човек трябва да приложи самообладание. Физическите усилия не развиват дарбите. За развиване на ясновидството, например се изисква голямо самообладание и усилена работа върху ума, сърцето и волята. Ясновидецът трябва да има буден, развит ум и чисто сърце, да тълкува правилно образите, които невидимият свят му представя в будно и в сънно състояние. Ако човек види на сън вълк, змия, лисица, ще знае, че скоро ще срещне човек с характер на вълк, на лисица, на змия. Ако сънува, че една птичка иска да влезе в дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа. Това са символи, чрез които невидимият свят си служи. Това е неговият език. Вместо да говорят с часове, разумните същества си служат с образи, които съдържат в себе си някакви идеи.

 Ще дойде ден, когато ясновидството ще се обясни научно. Сега е необходимо да развиете онези органи, чрез които се обясняват явленията от Божествената наука. Съвременната наука нарича вътрешната „схващане”, „интуиция”. Например, когато ви се случи нещо лошо, вие усещате едно стягане под лъжичката. Щом стане катастрофата, малка или голяма, това стягане изчезва. Една госпожа, която пътувала с мъжа си от Виена за Берлин, разказваше: Щомъ влязохме в трена, мъжът ми стана особено неспокоен, никак не можа да заспи. Каза ми, че нещо го стяга под лъжичката. По едно време, нашият трен се сблъска с един вагон, откачил се от друг трен, и стана голяма суматоха. Куфарите нападаха по главите ни; някои от пътниците изкочиха навън; главите на други се контузиха. След малко пътят се разчисти. Тренът пое пътя си, и стягането, което мъжът ми изпитваше, изчезна. Питам: Каква връзка съществува между едно явление, което предстои да стане, и стягането, което човек усеща под лъжичката? По този въпрос официалната наука мълчи. Тя е човешка наука. Общата наука е Божествена. Сега хората се стремят да дойдат до Божествената наука, т. е. до новата наука на живота. Тя ще постави живота на научна база.        

Досега в България е имало само една ясновидка, отъ Сливен, която имаше знание, подобно на тия учени в Англия, в Америка. На всеки, който отиваше при нея, тя казваше верни неща. Тя казваше, например, кой какви дела има, как ще се разрешат тия дела, какво е материалното положение на човека, колко души са в даден дом и т. н. Тя не гледаше на ръцете на хората, но туряше пред себе си икони и така предсказваше. Като влезе между невежи хора, тя изгуби ясновидството си. Защо? Защото се намери в положението на топло тяло, поставено между няколко студени. Топлото тяло непременно ще изгуби своята топлина.       

Аз знам един пример за един българин от Ихтиманско. Ако разкажа някому подобен пример, той ще ми каже: “Ти чрез закона на ясновидството провери ли го?” Ясновидството е едно нещо, а пък като срещнеш някой на Земята да ти разправи, то е друго нещо. Ясновидството е отражение, фотография. Като видиш нещо в ясновидството, то не е още винаги реално. Не мислете, че всичко в ясновидството е реално. Там има доста илюзии. Ще дойде някой при тебе и ще те гледа, ще ти се усмихне и ще си замине. Не ти говори. Тогава ти си в света на илюзиите. В киното всички си говорят и се усмихват, но на тебе не говорят нито една дума. Когато ти говори един дух, той не говори на тебе, а на другите. Той не те вижда. Той говори на духовете около тебе. Някой път духовете във вас се карат. Понеже от онзи свят мнозина пращат. Пратят един, втори, трети, четвърти и прочее. И те спорят кой да влезе по-напред. А пък ти, като не разбираш закона, намесваш се в работата на духовете. И който се намеси в работата на духовете, плаща. Някой дух казва: “Ти защо си дошъл? Ти си от черните.” А пък друг казва: “Ти си от белите.” Те като говорят един на друг: “Ти си от белите”, ти мислиш, че ти си от белите. И като говорят един на друг: “Ти си от черните”, ти мислиш, че ти си от черните. А пък ти нито си бял, нито черен. Те духовете се разправят помежду си.  

Та, мнозина от вас сте влезли в тази област. Някои казват: “Има нещо лошо в мен, което говори.” Казвам: Когато духовете се разправят в тебе, ти си мълчи. Да не те знаят. Те се карат, спорят. И като се примирят, като дойде черният, ще каже: “Нямаш ли малко винце? Винце от малага, френско.” Някой българин ще дойде и ще каже: “Нямаш ли 20-годишно вино?” Или казва: “Заколи някаква кокошка и направи супа с ориз и лимон.” И ще ти каже духът: “Ти трябва да живееш, какво си пожълтял така? Ти не живееш добре. И скоро ще платиш, ще заминеш за другия свят. Вземи кокошкова супа с лимон и яйце и като ядеш, да станеш малко червен и хората да видят, че човек си станал.” Другият, като дойде, ще даде друга диета. Той е вегетарианец и ще ти каже: “Ти не яж това. Ти яж хубави плодове, ябълки, круши, хубави череши, после банани, портокали.” И после ще каже: “Без масло. Нещата ще ги вземаш така, както са готови. Доматите няма да ги готвиш. Така ще ги ядеш. Ще ги измиеш малко и ще ги ядеш. Този хляб няма да го ядеш. Няма да мелиш жито на воденица. Ще свариш житото хубаво и ще го ядеш.” Ти ако си чиновник, нямаш време. Кога ще го вариш? За да свариш житото както трябва, трябва 4­5 часа. При тези новите тенджери, затворени херметически, с високо налягане, може да се свари за половин час. Или вечерно време трябва да го туриш да ври. Другият дух ти казва: “Какво го слушаш този? Той е невежа. С такива работи не може. Месце трябва.” Другият отговаря: “Защо го слушаш този месоядец? От това човек не се става.” Ти слушаш и не знаеш какво да правиш. Това са желания на духовете. Ако дойдат духовете, които живеят в дърветата, ще кажат: “Слушай, ти ще посееш семката в земята.” Други ще дойдат и ще кажат: “Това жито ще го смелиш и ще го продадеш.” Ще дойдат други и ще те учат на друго; други ще дойдат и ще ти кажат: “Не само с хляб ще живееш.” Може ли човек и без храна? Може, разбира се. Не е този единственият начин, по който ние живеем сега.

Помнете, че колкото повече знания имате, толкова по-големи страдания ви очакват. Някой иска да бъде ясновидец, но главата му ще побелее от ясновидството. Като ясновидец той ще вижда доброто в хората, но наред с доброто ще вижда и лошото в тях. Като ясновидец той не подозира, че първо в себе си ще види лоши черти и прояви, които по-рано не е виждал, и ще започне да страда и да се измъчва. В такъв случай, докато човек не се е приготвил за ясновидство, за предпочитане е да не вижда всичко. Като знае това, невидимият свят не събужда човека преждевременно за дарби, за които още не е готов. Затова, именно, казвам: Не желайте да се отворят очите ви преждевременно.  

Следователно, като ученици вие трябва да започнете с положителната наука за живота – да виждате в човека само доброто и положителното. Като пораснете и станете адепт, тогава само ви се позволява да виждате и лошото. Щом мислите за своите слабости и погрешки, както и за тия на своите близки, вие се заразявате от тях. За да не се заразявате, вие трябва да мислите за доброто. Когато се калите и не се заразявате от лошото в света, тогава можете свободно да изучавате недъзите на хората. Обаче това време е още далеч.  

Казвате: "Като идем в другия свят." Ако заминете в другия свят и не се отворят очите, що е оня свят. Да влезете в общение със светиите. В този свят, казвате, прозрял ли е някой ясновидец, имате едно понятие за ясновидството. В този живот човек може да влезе и в общение със светиите. В този живот човек може да гледа оня свят и да бъде в общение с ангелите. Но любов трябва. Без любов не може да говоря с един ангел, с един светия. Но не такава любов, човешка. Съвременните хора, когато изучават тия дребните същества през микроскоп, трябва да има светлина, да ги озари и като гледа през микроскопа, ги вижда. Защо по същия начин и ние да не можем да видим онзи свят? Всички проповядват: "Като умрем." А аз казвам: сега, като живеем. Като умрем, ще видим точно туй, което сега виждаме, понеже човек като беше в рая, каза му Бог така: "В който ден ядеш, ще умреш." Господ каза на Адама: в който ден ядеш от забраненото дърво, ще влезеш в този живот, в който ние сме на земята. И като яде човек, веднага влезе. Ние поддържаме другото учение на земята, казваме: "В който ден ядеш от плода, като Бога ще станеш." Туй, което каза змията, стана ли? Ева стана ли като Бога? Адам стана ли като Бога? Изгубиха и туй, което имаха. Не се самоизмамвайте. Непременно трябва да се тури на първо място послушанието. В какво седи послушанието? Без любов никой не може да види лицето Божие. Без любов никой не може да възприеме истината. Без любов никой не може да възприеме знанието. Без любов никой не може да възприеме истинския живот. Без любов никой не може да възприеме свободата. Без любов никой не може да възприеме работата.

Сега любовта, както се разбира, с тая любов ние ще създадем повече страдания, отколкото имаме. Дойде една сестра и ми се оплаква. Тя прави добро, атакуват я. Една сестра приела един брат, който боледува. „Защо го държи в къщата си този младия брат?” Не бъдете такива деца, не харесвам едно ваше подозрение. Аз ви казвам, тия подозрения не са хубави. Станете ясновидци, да видите нещата как са. Както сте сега, вие сте крайно невежи. Станете ясновидец, за да видите какво става в къщи. Да предполагате, че това е така и така, не е хубаво. Може да развиете ясновидството. Когато искам да зная какво правите, аз виждам. Виждам какво правите в стаята си. Тази мома ни най-малко не е красива, тя е черна като дявол. Не искам да говоря за нещата. Станете ясновидец, но не стойте на два ума. Злото и доброто са две сили, които определят посоката на живота. Това е наука.  

Като не разбират това, хората казват, че Бог не е създал нещата, както трябва. Те намират, че липсва нещо. - Защо? - Защото не съпоставят нещата. Жената казва: Защо съм създадена жена? Преди няколко прераждания жената е била мъж, а мъжът - жена. Били ли са доволни от положението си? И тогава не са били доволни. Жената е форма, чрез която се възпитават чувствата; мъжът е форма, чрез която се възпитават мислите. За да могат в човека да се развиват и мислите, и чувствата, той идва на земята ту като мъж, ту като жена. Мъжът и жената са форми, които един ден ще се слеят в едно и ще образуват един човек. Когато се развият чувствата и способностите в човека, тогава той ще бъде душа, която ще живее в друг порядък на нещата. Първоначално на земята са съществували само растения и дървета и всички са мислели, че само дърветата трябва да съществуват. После дойдоха рибите, които мислеха същото, че в света трябва да има само риби. След тях дойдоха птиците, млекопитаещите и най-после - човекът. Но и човек не е последна форма на творението. Сегашният човек вижда само отпред, а бъдещият ще вижда навсякъде: отпред, отзад, отгоре, отдолу. По този начин той ще се освободи от всички нещастия, които сполетяват днешният човек. Това е ясновидството, за което мнозина говорят. Всичко това се постига само чрез любовта. Любов към Бога и любов към ближния са двата велики закона, които управляват света. Като обича Бога и ближния си, нито мъжът трябва да ревнува жената, нито жената - мъжа. Щом ревнуват, те са още в старата култура, те не обичат Бога и ближния си. Ако обичат Бога и ближния си, любовта им е свята, към когото и да е насочена тя. 

Ще кажете, че тази любов е висока, не е за вашето време. За вас е тази любов. Не само, че е за вас, но вие даже сте закъснели за нея. Докато не придобие любовта, човек вижда нещата наопаки. За пример, той вижда, че някой държи в ръката си един орех и го заравя в земята. Той се чуди, защо остава ореха в земята да изгние, а не го изяде. Добре е да изяде ореха, но още по-добре е да го посади. Като го посади, след няколко години орехът ще израсте, ще даде много плод, от който ще се ползват повече хора. 

Казано е в Писанието: "Всяко дърво се познава от плода си". Следователно, посадете вашите добродетели, да израстат, да видите, какви са плодовете им. Човешкият характер се познава от неговите мисли, чувства и постъпки. Някои казват: Да положим живота си за Бога и за своя ближен. Това значи: Да обичаме Бога и в Негово име да обичаме всички. Когато обичате някого и той ви обича. Ако вие не го обичате и той няма да ви обича. Няма по-голямо благо за човека от това, да обича всички хора. Ако сте пътник и по пътя си срещнете няколко чешми с хубава вода, вие ще пиете от тях. Лошо ли сте направили? Чистата вода подобрява живота. Следователно, ако една жена обича правилно, тя се повдига. Същото се отнася и до мъжа. Любовта повдига хората. Без любов човек се осакатява, а с любов се повдига. 

Съществуват три прояви на любовта: човешка, ангелска или духовна и Божествена. В човешката любов една трета е Божествена, а две трети са човешка. В духовната любов две трети са Божествени, една трета духовна, а в Божествената любов три трети са Божествена. И чувствата се делят на три категории: чувства, които се отнасят до физическия свят; чувства, които се отнасят до духовния свят и чувства, които се отнасят до Божествения свят. Приятелството е чувство, което има отношение към духовния свят. Милосърдието се отнася към Божествения свят, защото се прилага към всички същества: растения, животни и хора. Изявете любовта си и в трите свята. Това е новото учение. Ако не живее едновременно в трите свята и не проявява любовта си в трите свята, човек не може да бъде гражданин на Царството Божие. 

Като живее в човешкото съзнание, човек трябва да се вслушва и в онова, което Божественото му говори. Когато направи нещо лошо, човешката уста му казва: Не постъпи добре. Когато направи нещо добро, Божествената уста му казва: Добре постъпи. Вслушвайте се в двете усти, които са в вас и ви говорят.

12.03.2010г.

Бургас