Едно време се свършило житото и като нямало откъде да си заловят семе, хората се уплашили да не умрат от глад. Уплашил се и царят. Той събрал всички боляри и им рекъл:

- Отде да е - от дърво, от камък - да ми намерите жито за семе. Давам ви седмица време. Ако не намерите до уречения ден, всички ви ще погубя.

Болярите си отишли загрижени и взели да питат и разпитват де да се намери жито, ала никой не знаел да им каже: нямало ни старци, ни старици. Такъв бил тогава редът, че убивали хората, когато позастареят. И болярите нямало кого да питат де може да се намери жито, за да се завъди отново.

Само един болярин си имал още баща. Той го бил скрил на потайно място и го хранел, без да усети някой.

И този болярин като другите си отишъл замислен и угрижен. Грижата му от ден на ден ставала все по-голяма и по-тежка. Най-сетне той почнал да не спи.

До уреченото време останал още един ден. Тогава боляринът отишъл при скрития си баща да го види и да се прости с него преди смъртта си.

Старецът, като видял сина си толкова посърнал и повяхнал, попитал го:

- Синко, какво ти е, болен ли си?

- Не съм болен - казал боляринът на баща си, - ами утре царят ще ме погуби.

- Защо ще те погуби, синко, да не би да си сгрешил нещо?

- Нищо не съм сгрешил, тате, ами житото се е свършило из цялото царство и няма отде да се вземе за семе, та да се завъди и занапред. Преди седмица царят ни вика и заповяда - от дърво, от камък - да намерим до утре жито, че ако не намерим, ще погуби всички боляри. Само още един ден ни остава. Утре ще свърши нашият живот.

Старецът, бащата на болярина, се засмял и му казал:

- Това ли било? Кажи на царя да заповяда на всички хора в царството си да разровят мравуняците. Там ще намерят жито и от него ще завъдят ново.

Боляринът се зарадвал много и на другия ден отишъл при царя. Там намерил другите боляри замислени и посърнали. Те казали на царя, че не могли да намерят никъде жито. Царят заповядал да дойдат джелатите, да изведат болярите накрай града и да ги посекат.

- Стой, не погубвай болярите си,  царю честити - продумал синът на скрития старец, - аз намерих жито за семе!

- Де? - попитал   царят  зарадван.

- В мравуняците, царю честити, да търсим, там ще намерим.

-  Как научи? Да ми кажеш кой ти обади това! - попитал го повторно царят.

- Не смея, царю честити, не смея да ти обадя това, защото ще ме погубиш.

Царят се врекъл да му не прави нищо зло - само да обади.

- Като остаря баща ми, царю честити, - рекъл боляринът, - мене ми досвидя да го убия, скрих го и досега го храня тайно. Той ми обади, че само в мравуняците може да се намери жито.

- Отсега нататък - рекъл царят, - нека старите хора си живеят в почит до смъртта си. Виждате ли - старецът ни изведе из бедата.

И царят отменил старата жестока заповед.

След това заповядал из цялото му царство да разровят мравуняците. Там наистина намерили много жито. С него подновили семето, та се сее и до днес.

* джелати - палачи