„Когато наблюдаваме Земята по времето на нейното превръщане в твърдата сцена, твърдата почва, на която днес осъществяваме развитието си, прави впечатление непрестанният процес на нейните страдания. Втвърдявайки се тя все повече страда и “стене от болки”. Нашето съществуване се постига за сметка на нейните болки. Те особено нарастват през първата част на така наречената Атлантска епоха.  Пречиствайки се човекът спомага Земята да се освободи от болката и страданието. Този процес все още не е много напреднал. По-голямата част от твърдта под краката ни все още страда и ако отправим към нея ясновиждащия си поглед, тя ще ни се яви като откровение на стенанието на съществото на Земята.” Р.Щ.

Освен с образа на коленичилия Бог, източноевропейският релеф се отличава и с редица други особености. Една от тях е в източната част на Балканския полуостров между Балкана и Егейско море, където е разположена областта Тракия. За разлика от Западните Балкани и Апенините, които както видяхме в първата част на изложението, при образуването на Европа се изтеглят на Североизток, тя е застопорена под тежестта на фигурата на Стареца. Вследствие на това там се оформя една допълнителна, хоризонтално разположена антропоморфна фигура, образувана от планините Витоша, Пирин, Рила, Родопите и Средна гора. Куполната планина Витоша, в чието северно подножие е гр. София, представлява нейната глава, Рила оформя масивните гърди, вертикалният Пирин е дясната й ръка, с която се подпира на „земята”, достигайки до Бяло море, а Родопите са долната част на туловището с крайници, които не са ясно диференцирани.

1. Тракия с фигурата на Ариман между Балкана и Бяло море, оформена от планините Рила, Пирин, Родопи и Витоша.

2. Ариман от статуята в Дорнах.

Тази лежаща под краката на Бог фигура удивително много прилича на една друга, която е част от монументалната дървена скулптурна композиция в Гьотеанума в Дорнах, Швейцария, изработена от д-р Щайнер и наречена “Представителят на човечеството”. Става въпрос за намиращата се долу в нишата хоризонтално разположена фигура на Ариман, която е подпряна на дясната ръка. Горната част на тялото е изправена, а долната лежи обвита от земни жили, които приличат на корени. Краката изглеждат силно деформирани в краищата, недиференцирани и без окончания. Част от израстъците обхващат дясната ръка, а други пълзят към гърдите, които са заострени и със силно изпъкнали ръбове. Главата на Ариман е наведена ниско назад, което подчертава ниското й чело и заострената, извита, издадена напред триъгълна брадичка. Устните са тънки и безчувствени, а носът деформиран, което заедно с тънките крайници придава на фигурата измъчен, но самодоволен вид. 

Дорнахския Ариман

Тракийския Ариман

Подобен е профилът на фигурата на Ариман в Тракия. Той се обляга на дясната си ръка, която е Пирин и повдига масивните си гърди, образуващи се от Рила, където се намира най-високият връх в Източна Европа – Мусала (2925 м.). Долните му крайници се образуват от Родопите и постепенно изтъняват на Изток, подвивайки се накрая към крайбрежието на Бяло море. Подобно на дорнахския си “близнак” той също има криле. Дясното е огромно и се извисява над главата, оформяйки на Запад Осоговската планина, а на Юг прониквайки до полуостров Халкидики. То очертава естествената граница между Източния и Западния Балкански полуостров. Лявото от своя страна се простира зад гърба хоризонтално на Изток към Черно море,  образувайки хребета на Средна гора. По средата то прави опит да се издигне нагоре към Балкана, но е притиснато от нозете на Бога. Известна разлика има в очертанията на левите ръце на “близнаците”. Тази на дорнахския Ариман се повдига по-високо, докато на тракийския е по-близко до главата, което може да се счете за оригиналното положение. Пръстите й са оформени от Ихтиманска Средна гора и изглеждат алчно разперени, деформирани и притиснати от Балкана.

1. Приблизителни очертания на Тракийския Ариман    2. и 3. Сравнение между главите на тракийския Ариман и гипсовия модел на главата на дорнахския, изработен от Рудолф Щайнер

Удивителни са приликите между главите на тракийския Ариман и гипсовия модел на този в Дорнах, изработен от д-р Щайнер. И двете имат рога и заострено продълговато ухо, което напомня за традиционните народни представи, че дяволът има рога и кози уши. Приликата между брадите е особено характерна, а такава сякаш съществува и по отношение на общото настроение.

Витоша и Черни връх (вляво) от София

Географски погледнато, главата на Тракийския Ариман се пада точно там, където е куполната планина Витоша. Нейното древногръцко име е Скомиос, а римското Скопиос. Името на най-високия Черни връх (2290 м.) добре отразява тъмната, материалистическа природа на Ариман и показва великолепния усет на местното население да избира правилните топоними. В северното му подножие е разположен гр. София, чието римско име е Сердика, древнобългарското Средец, означаващо централно място, а византийското е особено интересно – Триадица, което означава Троица. Съвременното име на града е София, което означава мъдрост.  То произлиза от емблематичната за града и основана в самото начало на възникването на официалното християнство (4 в.) катедрала “св. София”. Връзката между София и “вулканичната” природа на Ариман-Тифон интуитивно е чудесно усетена от австрийския професор по геология и минералогия Фердинант фон Хохщетер, който бидейки един от първите изследователи на Витоша през 1869 г. казва: „София и Витоша са неразделни, приблизително като Неапол и Везувий”!

                                   Черни връх през лятото                                                             ……… и през зимата

Не по-малко забележително е мястото, където е разположено сърцето на тракийския Ариман. То съвпада с най-високия връх в Източна Европа – рилският Мусала (2925 м.), чието име е забележително и в превод от арабски означава „близо до Бога” (Мус Аллах). То много точно отразява факта, че тракийското сърце на Ариман тупти съвсем близо до това на Бога, подвил крака над него.  Взаимното разположение на двете фигури говори за близката, дори бихме казали, задушевната връзка между двамата. Интересна подробност е и тази, че от сърцето на Ариман извира р. Марица, известна с това, че в нея е хвърлена отрязаната глава на тракийския певец Орфей. Тя обикаля на Изток цялата дължина на тялото на Ариман преди да завие на Юг и да се влее в Егейско море.

                                        Връх Мусала                                                      Връх Мусалa -  сърцето на Ариманпогледнато от Черни връх

Не по-малко интересни са и следните подробности от географията и геологията на тракийския регион. Мястото, към което Ариман протяга лявата си ръка, се отличава с това, че се намира в близост до село Челопеч на 700 м. надм. вис. в подножието на Балкана. Там е най-големият златен рудник в Европа, който е от закрит тип, а скалната маса с намиращото се в нея злато се извлича от дълбочина над 400 м. Явно към този благороден метал е привлечен Ариман, което потвърждава твърдението на д-р Щайнер за особеното му отношение към него. Според д-р Щайнер жилите, които обхващат и сковават крайниците на Ариман от скулптурата в Дорнах, са златни. При неговия тракийски “събрат” това явно трябва да се разбира в буквалния смисъл на думата! Геологията на Източните Родопи, където са разположени долните крайници на тракийския Ариман, също потвърждава въпросното твърдение, защото районът е с едни от най-богатите запаси на злато в Европа. Там също има рудници за добив – както действащи, така и подготвящи се за експлоатация. Реките там, както и като цяло в Тракия на Юг от Балкана, са златоносни, което не се отнася за тези на Север.

                           Рудник Челопеч над земята                                                                 ………. и под нея                

Областта, разположена от двете страни на Средна гора, която оформя лявото, хоризонталното крило на Ариман, е известна с отглеждането набългарски маслодайни рози, чието етерично масло традиционно държи най-високата цена на световния пазар. Тя варира около тази на златото и понякога дори я надвишава. Изглежда, че сетивното качество на маслодайност на тези рози е свързано със свръхсетивния “ариманически” характер на областта, в която растат, и нейните подземни напрежения. Образно казано, розовото масло са сълзите на розата, бликащи от „болката” от проникването на особено дълбоките й корени в земната твърд. (Корените на розата достигат дълбочина 4-5 м.) Израз на тази болка са също и тръните по стеблото, както и червения цвят на цветовете й, който е най-висшият окултен символ на пречистената от страсти човешка кръв. Ето как изразява това Щайнер:

“Тогава се знаело, че това, което тече нагоре към чашката на цветето, живее в човешката кръв. То отново трябва да се пречисти и стане безстрастно като сока на цветята. В извратените мистерии това е било принизено до една груба материалистическа форма. В мистериите на Север като символ беше приет сублимизиралата кръв, а в елевзинските мистерии – виното на Дионисий и хлябът на Деметра.”

Поради това и явно неслучайно в този район се намират над 20 храма на древните тракийски Мистерии от дионисиев тип, разположени в няколко центъра. До посвещение в тях се стигало едва след процеса на пречистване на човешките душевни страсти, наречен катарзис. Такива особено силно се вихрят в ариманически обладаните хора. Мистерийните традиции способстват за преодоляването на действащия от земните недра ариманизъм и това води до необходимостта от възникването на големия брой мистерийни храмове на Юг от Балкана, който заедно с тези в останалата част на Тракия надхвърлят 50 ! Това са огромно число мистерийни храмове в една сравнително малка област, каквото няма никъде другаде на Земята. За сравнение, на Север от Балкана има само един единствен тракийски мистериен храм.

Освен за посвещение и лечение, тези храмове явно са служели и за духовно пречистване на областта, както и на Земята като цяло, от вредните подземни ариманически влияния. Tова са храмове от дионисиев, при които се прониква във вътрешния свят на душата и съответно въввътрешността на Земята. За това свидетелстват ритуалните легла в повечето храмове, където кандидатът за посвещение е преживявал т.нар. тридневен храмов сън. И наистина какво по-добро място за проникване и овладяване на дълбините на Земята от това в Тракия, при положение, че там се крие самият окован Ариман? След катарзиса посвещението води до целта, която е била сливането с архетипната, пречистата и неопетнената от никакъв земен прах Световна душа, която в различни области от Земята се нарича с различни имена, например, Изис – древноегипетската съпруга на на бога на подземния свят Озирис и майка на Хорус, а също и вавилонската Ищар (Афродита), която е пазачката на входа на подземния, дионисиевия свят на вавилонци, гърци, а най вероятно и тракийци. Последната е считана от египтяните за майка на Хорус – редом с Изис, както и за майка на всички хора. Тя е любимата богиня в древен Египет! Емблематичното цвете и на двете споменати богини е розата!

1. Вътрешността на тракийския храм в могила Голяма Косматка до Казанлък с леглото за посвещения в дъното     2. Вътрешността на тракийския храм в могила Арсеналка до Казанлък с леглото за посвещения в дъното.

  Леглото за посвещения в тракийския храм до с. Мезек, Свиленградско                    Български маслодайни рози на фона на Балкана   

Приликата между тракийския и дорнахския Ариман е забележителна. Тя личи и от други художествени изображения от д-р Щайнер, като например подготвителната цветна скица за централната фреска от малкия купол на първия Гьотеанум. На нея Ариман е изобразен в краката назлатния Представител на човечеството Христос. Той е полулегнал в нишата на хълм и е опасан от златните жили на земята. Отзад се виждат три кръста, загатващи за Мистерията на Голгота. Фигурата му като цяло копира съвсем точно тази на неговия „близнак”, както по отношение на положението на тялото, така и по отношение на детайлите: дясното крило е вертикално забито в земята, лявото е хоризонтално насочено встрани, главата е наведена назад, а краищата на краката изтъняват, завиват се и се събират по специфичен начин в една точка, оформяйки нещо като драконическа опашка. Всичко това е стегнато в мрежата от златни земни жили, за която стана въпрос, проникната от идващата отгоре светлина на Слънцето. Неин посредник е свързаният със Слънцето Христос, който е в състояние да я насочи към Ариман в добавка с дарените му от обагрения в червено Луцифер лунни влияния, идващи отгоре вдясно.

1. Цветната скица от Рудолф Щайнер на Представителя на човечеството с Ариман в подножието       2. Ариман в Тракия

Фигурата на Ариман лежи на границата между Източния и Западния Балкански полуостров, първият от които географски и исторически е силно свързан с Азия, а вторият принадлежи повече към същинска Европа. Неразделна част от нея обаче е самият Старец, който е земният образ на силите на Бог Отец. Двете фигури всъщност трябва да бъдат възприемани като едно общо цяло или симбиоза, която е символ на задържаните в рамките на Земята ариманически сили и субстанции. За разлика от това, американските континенти са един остатък от отделените на Луната ариманически субстанции, които както и първите, имат тенденцията да образуват драконическа форма. Тези в Тракия са свързана повече със силите на земната гравитация, които са най-активни в областта на Азия (Хималаите) и Югоизточните Балкани, а другите в Америка са плод по-скоро на силното въздействие на силите на земно-лунния магнетизъм. И двата вида сили участват във външното образуване на Земята като цяло, Европа, както и на човешкото физическо тяло.

          1. Червения челен прозорец на Гьотеанума, Дорнах                 2. Скица за червения прозорец по идея на Рудолф Щайнер, детайл

Земната симбиоза между силите на Бог Отец, чието действие на Земята се опосредства от Бог Яхве, и Тракийския Ариман е загатната от Рудолф Щайнер на червения прозорец в челото на Гьотеанума в Дорнах. На него са изобразени архангел Михаил и Ариман, чието взаимноразположение напомня на двете капки от символа Ин-Ян. Долната част на светлата фигура на Михаил е проникната от тъмнината на Ариман и образува с нея едно цяло, подобно на начина, по който Яхве натиска Ариман на Балканите с колене, задържайки го при себе си.Двете фигури от витража приличат на завихрени капки течност – черна и бяла! С ненасилствен жест, който отговаря на евритмичното “М”, Михаил внимателно поставя ръцете си на главата на дракона, с което не му позволява да издигне главата си по-високо от нивото на гърдите. Драконът протяга език към сърцето на Михаил, загатвайки за важността на тази област, която е подчертана особено добре и при фигурата на Ариман в Тракия с върха Мусала (“близо до Бога”). В случая двамата са наистина съвсем близо един до друг, дори както личи – един в друг!Ариман гледа внимателно Михаил в очите, но вторият отбягва да среща погледа. Общият организъм, който образуват, се състои от 12 взаимопроникващи се, завихрени  черни и бели пламъци. Белите са михаиловите, а черните аримановите. Същото е съотношението на силите на свръхсетивния сърдечен център на човека, който е 12 листен. Затова тази сцена е разположена на мястото на сърдечния център на цялата композиция на стъклописа и едновременно с това в неговата най-долна или “балканска” област. Това е първото художествено изображение, което човек вижда, когато влиза в Гьотеанума.  Второ подобно е имало в противоположния му край – в светая светих на старата сграда със споменатата по-горе централна фреска на проникнатите от злато Христос и Ариман, която е била изписана върху върху малкия купол. Намеренията са били същият вид сцена да може да се вижда и трети път след като завършената дървена скулптура на Представителя на човечеството бъде преместена в подножието на фреската, но изгарянето на сградата през 1923 г. прави това невъзможно. Забележително е и това, че на този стъклопис липсва какъвто и да било християнски символ, каквито се виждат на двете други разгледани изображения от Гьотеанума.

С идването на Земята Христос се сблъсква със същия тип ариманически влияния, заварени от Яхве в началото на лемурийската епоха. И двамата трябва да се справят с тях, но изживяването на Яхве, който е Душата на Земята до идването на Христос, явно оставя видими следи върху нейния релеф. Различното при двамата е и количеството и качеството на техните земни инкарнации. При Яхве и неговото войнство става въпрос за множество инкарнации, за които д-р Щайнер казва следното:

 „При отделянето на Слънцето Яхве остана на Земята с лунните сили и към неговите служители принадлежи и онзи Бог, когото египтяните наричаха Озирис.” … „Озирис често е посещавал Земята като Дух и се е въплъщавал като човек. Хората са чувствували: “Един Бог е слязъл долу”, но тогава той имаше човешка форма.”

Според същият телесните форми, в които войнството на Яхве се налага да се инкарнира на Лемурия, имат природата на днешните земноводни животни, отговарящи на нивото на развитие на тогавашното човешко физическо тяло. Това дава възможност намиращият се на Слънцето Христос да се развие необезпокоявано по възможно най-добрия начин, събирайки сили за инкарнирането си на Земята. Последното става само веднъж и във възможно най-съвършеното човешко физическо тяло, в което се намират само бегли следи от ариманическо влияние. Своето съвършенство то дължи именно на дългата подготовка в хода на редица инкарнации от страна на земни духове като Яхве, продължила до събитието на Голгота. Тогава Христос се инкарнира във физическото тяло, произлязло от хора, свързани с еврейската народност, чийто най-висш бог е Яхве, а негово “лице” е Михаил. Затова на практика симбиозното съчетание между Яхве и Ариман в Източна Европа може да се счита за отражение на процеса на наложителна, доброволна самоариманизация на Яхве и подобните нему духове, започнала от средата на Лемурийската епоха. Този факт е отпечатан върху земния релеф в Източна Европа! Той е отразен и върху редица произведения на изкуството, произлизащи от древните мистерийни школи, на които богове като Озирис и Серапис (Озирис-Апис), отразяващи определени аспекти от природата на Яхве, имат тяло с формата на змия. Нещо подобно се открива и при редица художествени произведения от епохата късното Средновековие и Ренесанса.

1. Бог Серапис със Z-образно змийско тяло, чиито очертания неслучайно наподобяват тези на Стареца в Източна Европа, древноег. релеф.

2. Английска миниатюра от 14. в. на воин с драконическа долна част на тялото. Противникът му е с характерна форма на тялото, която изключва гръдната област, свързвайки превития в коляното крак директно с главата. По подобен начин Апенинския “крайник” е свързан с алпийския “мозък”.

1. Изключително оригинална и единствена по рода си ирландска миниатюра от 8. в. на Бог с фигура, която е сложно преплетена с тази на дракона. В лявата ръка Първият държи двойка орли, с което може да бъде идентифициран Яхве в един от аспектите му на Орел, с който е свързван в Рим – т.нар. бог Йовис (Юпитер). За неговата най-вътрешна, земна, а не лунна същност, обаче говори наличието на фигурата на дракона. Яхве го е заклещил по много оригинален и сложен начин, при което главата му не надвишава нивото на гърдите на Бога. С ръка той държи езика му, явно отнемайки му способността да говори. Лапата на дракона му служи за седалка или трон, с какъвто често е идентифициран, а спускащото се надолу тяло е стиснато с краката. Цялото разположение на тялото на Яхве го прави да изглежда катоколеничил! 

2. Серапис и Изис със змийски тела, древноег. релеф

Благодарение на задържащото действие на Балканите Яхве предпазва останалата част от Европа от злотворните азиатски ариманически духовни и субстанциални влияния. Нейният Северозапад например ги усеща значително по-слабо както на земно, така и на цивилизационно ниво, което опосредства прогресивното му развитие през изминалите векове. За сметка на това европейският Югоизток географски, както и исторически, е зает с непрестанното отблъскване на ретроградните влияния на Азия, като например тези на Персийската империя от древните гърци, вековните борби на Византия с Османска Турция и накрая 500 годишното турско робство, наложено на населението на Балканите, което съвпада с началото на епохата на Ренесанса на Запад. Неговият окончателен край през 1878 г. специално в Тракия, чиято основна територия днес се заема от държавата България, съвпада с точност със завършека на т.нар. Битка на Небето и началото на новата земна епоха на архангел Михаил през 1979 г. Това показва особената връзка на последния с тракийската област, както и с превилия крака над нея Господ Бог.

* * *

Източник:http://resignation.bg/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%86%D1%8A%D1%82-%...​D0%BD%D0%B0-2-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82/