Съществуването на атмосфера на Венера било открито през 1761 год. от М.В.Ломоносов, когато той наблюдавал преминаването й по диска на Слънцето. Отдавна съществуват телескопски наблюдения, които показват наличие на атмосфера около Венера.

От какво се състои горната атмосфера на Венера?

Американските астрономи У. С. Адъмс и Т. Дънам откриха през 1932 г. в близката инфрачервена област на венериния спектър три сложни ивици, дължащи се на поглъщане от молекулата на СО₂ . Измереният интензитет на тези ивици доказа, че количеството на СО₂ над облаците трябва да е равно на слой, дебел не по – малко от три километра при земно атмосферно налягане.Венерината атмосфера над облаците се оказа извънредно суха, а по – късно бе доказано, че същото е вярно и за по – долните слоеве.
Проучванията за състава на венерината атмосфера установиха, че голяма част (96,6%) от масата на атмосферния въздух се състои от СО₂ . От останалата част 3,2% е азот – предимно молекулен. Водната пара е само 0,01%, а кислородът е още по – малко. Що се отнася до инертните газове, общото количество аргон (изотопите с атомно тегло 36, 38 и 40) се оказа приблизително 150 милионни, неонът – около10, а криптонът – 84,05 милионни. Аргонът – 40 – продукт от разпадането на радиоактивния калий, е почти толкова обилен, колкото и аргон – 36 и 38, взети заедно, а съотношението на 36 Аr/ 38 Аr ~ 5, като е почти същото, както на Земята. Сферичната форма на частиците, които изграждат облаците на Венера означава, че те са по – скоро течни капчици, отколкото твърди кристали.
Лъч на надежда просветна в този доста сложен проблем едва през 1968 г., когато У.С. Бенедикт посочи, че високо дисперсионните спектри на Венера, получени от Пиер и Жанин Кон във Франция, показаха за венерината атмосфера наличие на линии на поглъщане на молекулите HCl и HF. Тези два газа са много корозивни, а смесени с вода дават хлорна и флуорна киселина.Концентрацията им в атмосферата на Венера очевидно е много ниска, за да образуват облаци, но вторичните им ефекти могат да са значителни.

Макар хипотетичното присъствие на сярна киселина във венерината атмосфера да може да обясни много оптични свойства, наблюдавани с телескопи от Земята, както и от космически апарати, то не може да изясни един очебиен факт : жълтеникавия цвят на Венера.Веществото, причиняващо този цвят, трябва да може да поглъща в синята и ултравиолетовата част на спектъра. Сярната кисе лина не отговаря на това условие, както и което и да е от другите вещества разглеждани в тази връзка.Може би това са някои по – сложни съединения на сярата, като атомна сяра, или ненаситени полимери на въглеоксидите.