Това упражнение изразява събиране в себе си и проявяване навън. Ръцете, които са върху раменете, се разтварят настрани. Значи най-първо даваме. Това е мъжкият принцип, творческото начало. Това, което имаме, трябва да го дадем навън. След това ръцете отново прибираме на раменете. Значи отново възприемаме от Природата онова, което ще ни даде. Това е женският принцип, възприемащото начало. Тези две състояния се сменят. Когато ръцете се насочват /разтварят/ навън, те изпращат и приемат енергии. Пръстите са предаватели, през които се изпращат енергии. А междините между пръстите са възприемателни антени.
Когато това упражнение се прави с будно съзнание, то подтиква човека към тази идея за възприемане и даване на полученото. Чрез тези движения тази плодотворна идея се изпраща и в света.
Това упражнение се нарича „пробуждане“, защото, когато у човека се роди идеята за даване на възприетото /след като последното е обработено/, това вече е признак за пробуждане на съзнанието му. Това вече е надрастване рамките на ограничения личен живот и влизане в по-широка област на целокупния живот. Това е начало на проявлението на човешката душа. Тя трябва да се пробуди и прояви в своята красота.