Люлеенето на тялото върху единия крак и върху другия, съчетано с движението на ръцете, е израз на радостта за всичко, което сме придобили, това е използване и обработване на придобитото и радостта от плодовете му.
Тези меки, дъгообразни движения на ръцете успоредно една на друга137 са магнетични и изразяват единството, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот138.
Упражнението изразява радостта, която човек усеща заради придобитите дарби. Тази радост той предава на цялата Земя. Със своето повдигане ние влияем върху еволюцията на Земята.
От друга страна дъгообразните движения на ръцете отляво надясно и обратно представят въртенето – едно от многобройните движения на Земята в нейния безкраен път. А движенията, при които ръцете са протегнати напред, когато участникът е обърнат в основната посока на придвижване на кръга, представят посоката, която човек следва във възходящия си път, и устремът, който той придава и на Земята за взаимно движение.
21-во упражнение – „Радостта на Земята“
Мелодия № 21 – „Радостта на Земята“, ¾
Изходно положение:
Партньорите са един зад друг, с лице към центъра на кръга.
За 1 време левият крак се изнася наляво, опрян на пръсти, и едновременно с това ръцете успоредни се издигат до хоризонтално положение надясно, със заоблени лакти и китки и с длани, обърнати надолу. (Рис. 1 и 3)

Ход на движенията:
1-ви такт – с полюляване наляво тежестта на тялото се премества върху левия крак, десният крак леко се повдига и се доближава до левия, без да го докосва. Едновременно с това двете ръце, успоредни една на друга, леко заоблени, се спускат пред тялото, описвайки низходяща крива, после се издигат наляво, до хоризонтално положение, с меки, гъвкави китки и с длани, обърнати надолу.139 (Рис. 2 и 4)

2-ри такт – с полюляване надясно се прави стъпка140 върху десния крак, но удължена, левият крак, леко повдигнат, се доближава до десния, без да го докосва. Едновременно с това двете ръце, успоредни, описват низходяща крива, после се издигат до хоризонтално положение надясно, както в изходно положение.
3-ти такт: Еднакъв с 1-ви такт.
4-ти такт: Еднакъв с 2-ри такт.
Забележка:
При страничните полюлявания, когато участниците са с лице към центъра, трябва да се удължи стъпката на десния крак надясно в основната посока на движение. И обратно – когато участниците са с гръб към центъра, трябва да се удължи стъпката на левия крак в основната посока на движение.
5-и такт – ¼ завъртане върху десния крак, надясно към основната посока на движение, като се прави стъпка с левия крак напред, десният крак е опрян на пръсти назад. Едновременно с това ръцете успоредни се изнасят с устрем напред, като завършват движението си в диагонал от 45°, с тласък на повдигнатите китки, с длани напред. (Рис. 5)
6-и такт – ¼ завъртане върху левия крак надясно, с гръб към центъра на кръга, като се прави странична стъпка с десния крак надясно (тежестта на тялото е върху него), левият крак се повдига и се доближава до десния, без да докосва стъпалото. Едновременно с това ръцете успоредни описват низходяща крива и се издигат надясно до хоризонтално положение – движенията са идентични на тези от 1-ви такт, но в противоположна посока и с гръб към центъра.
7-и такт – идентичен с 2-ри такт, но с гръб към центъра, като се напредва в основната посока на движение със стъпка с левия крак.
8-и такт – идентичен с 6-и такт, но с гръб към центъра.
9-и такт – идентичен със 7-и такт.
10-и такт – идентичен с 5-и такт, но завъртането е наляво, към основната посока на движение и стъпката се прави с десния крак напред, левият крак е опрян на пръсти назад. Ръцете са както в 5-и такт.
Движенията на тези 10 такта се повтарят без прекъсване до края на мелодията – общо 80 такта.
В края на упражнението участниците са с лице към основната посока на движение, тежестта е на десния крак, левият крак е назад, опрян на пръсти. Двете ръце успоредни са изнесени напред, в диагонал от 45°.
След последния 80-и такт ръцете се спускат надолу, встрани до тялото и левият крак се прибира до десния крак. Край на упражнението.