В настоящото издание курсивите и капитализацията (употребата на главни букви) са запазени така, както са в оригиналния текст на Ярмила Менцлова. – Бел. ред.
Мари-Елен Ши – преподавател в националната федерация по йога във Франция, открила Пан-евритмията чрез семейство Гобо. Я. Менцлова отива да живее при Мари-Елен в края на 1983 г. или началото на 1984 г. – Бел. съст.
Райхщет – община във Франция, намираща се в департамент Долен Рейн, област Елзас, недалеч от Страсбург. – Бел. съст.
Всички цитати в книгата, които са без упоменат източник, са из Словото на Учителя Беинса Дуно. – Бел. ред.
Изписването на думата „Учителят“ с пълен член е по решение нa издателя и коректора. То не ангажира по никакъв начин преводачите и редактора на превода. Правилото за употребата на кратък член в устойчиви имена като Учителя гласи, че такива имена, както и прякорите, и прозвищата от м.р. ед.ч., получават кратък член, независимо от службата си в изречението. Мотивът за съзнателното неспазване на горното правило има духовна причина, подплатена с думите на Учителя, че „я“ в края на името носи страдание. На кориците на всички книги със стар правопис е написано Учительтъ с пълен член. Изговарянето на „ят“ крие огромна мощ, защото „Ят“ или „ Е-двойно“ е името на 32-рата буква от старата Кирилица и 33-тата буква в Глаголицата, изобразен с буквата „Ѣ“, за която в Словото се казва, че е свалена от Константин (Кирил) Философ от Невидимия свят и е един от кардиналните знаци на Небето, представляващ знамето на славянската писменост и на Славянството. Старият пълен член, завършващ на Ъ, който „влияе неблагоприятно“, както обяснява Учителят, бе заменен с „ят“, защото във вербализацията му се крие огромна сила за Българина. Произнасянето на Учителят носи не страдание, а мощ. Употребата на думата „Учителят“ надхвърля границите на езикознанието и формалните правила. – Бел. кор.
Около 1972 г. – Бел. съст.
През 1927 г. Учителят създава край София Изгрева като място за своите слушатели, последователи и ученици. Впоследствие то се превръща в селище, а днес там се намира квартал „Изгрев“ в София. – Бел. съст.
На ХХ в. – Бел. съст.
Медните барелефи [в книгата] са дело на скулптора Георги Куртев, който е пряк ученик на Учителя Петър Дънов и черпи вдъхновение от Словото му. – Бел. авт.
* Френският текст в тази глава съдържа верен и точен превод на пасажи от „Учителят“, 1946, "Учителя", 2005 – обзорна книга на Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова и Борис Николов. С почит към словото и труда на авторите, след внимателно съпоставяне, запазихме стила на българския оригинал, който е по-ясен и от най-добрия превод. – Бел. ред.
** Такава номерация във френското издание няма. Тя е въведена тук за улеснение на читателя. Съставителят цели да направи изданието като практично и удобно учебно помагало. – Бел. ред.
„Един велик Божествен план се прилага в Живота. Когато говорим за развитието на Живота, подразбираме пробуждане на съзнанието. В такъв случай разглеждаме живота не от становището на едно същество, а от гледището на този план на Великото Разумно начало“. – продължение на цитата от книгата „Учителя“, 2005. – Бел. ред.
Учителят формулира тези закони така: „Първи закон: Когато един народ или една култура се отклони от законите на развитието, от законите на Разумната Природа, отива към израждане. Втори закон: Във всяка епоха има идеи изгряващи и залязващи. Възприемането на първите повдига културата, неприемането им води към упадък и израждане.“ – из „Учителят“, 1946. – Бел. ред.
„Този възход е по-голям от упадъка“ – пак там. – Бел. ред.
„Любовта, Мъдростта и Истината“ – пак там. – Бел. ред.
„А Животът на Цялото е в съгласие с тях, понеже е в съгласие със закона на единството. Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато е изгубил съзнание за единството на Живота. Това е станало при развитието на индивидуалното съзнание.“ – продължение на цитата, пак там. – Бел. ред.
Айседора Дънкан (1877–1927) е американска танцьорка от ирландски произход, считана за основателка на модерния танц. Тя е една от първите съвременни танцьорки, които се противопоставят на класическата балетна школа със своя свободен пластичен танц, като внася естественост, спонтанност и свобода по модел на древногръцкото пластично изкуство. Отказва се от условните пози и жестове, използва естествени, изразителни движения. Заменя традиционния балетен костюм със свободна туника, танцува боса. Според Айседора Дънкан движенията в танца са обусловени от „вътрешен импулс“. Танцът ѝ е близък до пантомимата, състои се от елементи на ходенето, бягане на „полупалци“, изразителни жестове. С танцовото си изкуство отстоява идеята за общодостъпност на танца и всеобщото художествено възпитание на децата. Не оставя система, която да удовлетвори изискванията на професионалното хореографско изкуство. Основаните от нея школи в Германия (1904 г.), Франция (1912 г.) и САЩ (1915 г.) съществуват твърде кратко. Гастролира из цяла Европа. От 1921 г. до 1924 г. живее в СССР. През 1922 г. се омъжва за известния руски поет Сергей Есенин (1895-1925), но бракът им просъществува около година. Ярмила Менцлова учи изкуството на танца в школата на А. Дънкан в Париж. Вж. повече информация в Приложения. – Бел. съст.
Весталка – жрица на богинята Веста. В храма на богинята имало шест весталки, чието главно задължение се състояло в поддържането на свещения огън. – Бел. съст.
Текстът в тази глава е от предговора на „Паневритмия“, 1941 г. Вж. целия предговор в Приложения. – Бел. съст.
Вж. Дънов, П., „В Царството на Живата Природа“, Courrier du livre, 1966, Париж. – Бел. авт.
Дънов, П., „В Царството на Живата Природа“, Courrier du livre, 1966, Париж. – Бел. авт.
Пак там – Учителя – „В Царството на Живата Природа“ – десет статии, публикувани в списание „Всемирна летопис“, (1919–1925), Алфа-Дар, 2011. – Бел. ред.
Дънов, П., „В Царството на Живата Природа“, Courrier du livre, 1966, Париж. – Бел. авт.
Д-р Франсис Лефебюр (17.09.1916–10.03.1988) е френски лекар, известен със своето проучване на фосфени. – Бел. съст.
Лефебюр, Ф., „Ритмично дишане“, Дом на Радиестезията, Париж. – Бел. авт.
Лефебюр, Ф., „Ритмично дишане“, Дом на Радиестезията, Париж. – Бел. авт.
Компилиран цитат, Песни на хармоничните движения, музика и движения от Учителя, “Паневритмия“, „София, 1941, Уводни думи. – Бел. ред.
В статията си Паневритмия Б. Боев пише следното: „Паневритмичните упражнения в България се започнаха преди години. Те се правят от ранна пролет до късна есен.“ Вж. сп. „Житно зърно“, 1935, кн. 2-3. – Бел. съст.
Дънов, П., „В Царството на Живата Природа, Влияние на слънчевата енергия“, Courrier du livre, 1966, Париж. – Бел. авт.
Беинса Дуно, Светът на великите души, София, 1933. – Бел. съст.
* Седемте принципа на Хермес Тристмегист или т. нар. Херметични принципи, публикувани за първи път през 1908 г. в Чикаго под наслов „The Kybalion. A Study of the Hermetic Philosophy of ancient Egypt and Greece“, вж. „Кибалион“, Аратрон, 2000 г. Текстът в тази глава е от предговора на „Паневритмия“, 1941 г. Вж. цялото му изложение в Приложения. – Бел. съст.
Дьо Белизал, А. и П. А. Морел, „Микровибрационна физика и невидими сили“, Дом на радиестезията, Париж. – Бел. авт.
В „Паневритмия“, издадена през 1941 г. е посочен като Принцип на единството или сродството. В цялата херметична литература този 7-и принцип е известен като Принцип на Рода, включително така се нарича и в беседите и лекциите на Учителя. Вж. „Многоценният бисер“, НБ, 19.04.1915 г. – Бел. съст.
Текстът в тази глава е от предговора на „Паневритмия“, 1938 г. Вж. цялото му изложение в Приложения. – Бел. съст.
Пръстите представляват Божествения свят; средната част на ходилото – Духовния свят; петата – Физическия свят. – Бел. съст.
Дънов, П., „Акордиране на човешката душа“, съставител Б. Боев, ІІ т., Обнова, С., 1999 г. – Бел. съст.
Епифизата или пинеалната жлеза, позната още като „трето око“, „око на душата“, „вътрешно слънце“ и др. – Бел. съст.
Дънов, П., „Абсолютната справедливост“, ООК, Фази на живота, 25.03.1925 г. – Бел. съст.
Вж. Библия, Мт. 6:6. – Бел. съст.
Дънов, П., „В Царството на Живата Природа“, Разумните сили в живата природа; Courrier du
livre, 1966, Париж. – Бел. авт.
* Текстът тук е от предговора на „Паневритмия“, 1941 г. Вж. цялото му изложение по-долу в Приложения. – Бел. съст.
* Текстът тук е от предговора на „Паневритмия“, 1941 г. Вж. цялото му изложение в Приложения. – Бел. съст.
Мантрата в хиндуистката традиция представлява пеене на определени срички по специфичен начин, с цел да се постигне сливане на емпиричното с трансценденталното съществуване. – Бел. авт.
Мандалата е геометрична форма, която е проектирано визуално изображение. „Парамханса Свами Сатиананда – въведение в Тантра Шастра“. – Бел. авт.
* Текстът тук е от предговора на „Паневритмия“, 1938 г. Вж. цялото му изложение по-долу в Приложения. – Бел. съст.
Разумността действа отвън, а не отвътре. – Бел. съст.
Транслей, Д. В., „Финото тяло“, Éditions du Seuil, Париж. – Бел. авт.
„Полупалци“ е понятие в танците и балета (от фр. Demi-Pointes) – представлява такова положение на стъпалото на танцуващия (играещия), при което петата е повдигната от пода и тежестта на цялото тяло пада върху възглавничката на стъпалото. Съществуват три вида: „ниски полупалци“ – когато петата почти не се отделя от пода; „средни полупалци“, които са най-разпространения вид; „високи полупалци“, когато повдигането на стъпалата е в максимално положение. В танците се използват главно средни и ниски полупалци. – Бел. съст.
Рудолф фон Лабан (15.12.1879–1.07.1958) е основоположник на направлението в модерното изкуство, известно като „немски свободен изразен танц“. За повече информация: www.facebook.com/note.php?note_id=151407221561311 – Бел. съст.
„Земната ос е наклонена спрямо равнината на земната орбита под ъгъл от 66,5 градуса. Това означава, че оста, около която Земята прави едно завъртане за едно денонощие, не е перпендикулярна на равнината, в която нашата планета обикаля около Слънцето. Тя сключва с тази равнина ъгъл от около 66,5 градуса, като положението на земната ос в пространството се запазва независимо от движението на Земята около Слънцето. При това движение има две положения на Земята по нейната орбита, когато слънчевите лъчи падат върху земното кълбо перпендикулярно на приекваториалната повърхност на Земята. В тези две положения Земята се намира в два момента, които по сегашния календар се падат около датите 21 март и 23 септември.“ („Паневритмия“, Изд. Хелиопол, 1996 г.). – Бел. съст.
За положението на партньорите (мъжкия и женския принцип) в известните ни източници не е упоменато място – отляво или отдясно. Първоначалното положение във всички танци по правило е следното: жената (женският принцип) винаги стои от дясната страна на мъжа (мъжкия принцип). Тъй като в 13-о упражнение „Тъкане“ партньорите си разменят първоначалните места, един цитат от Учителя може да хвърли светлина по този въпрос: „Третата картина, на която от един общ център излизат прави линии – едни отдясно към ляво, а други отляво към дясно, – показва пътя на човешката еволюция, по който жената и мъжът преминават през своя живот на Земята. Жената започва своя път отдясно към ляво, а мъжът – отляво към дясно“. (СБ, 20.08.1920 г.) В обяснението на вътрешния смисъл на упражненията в „Паневритмия“ от 1938 г. Учителят казва за „Запознаване“ следното: „Когато двамата в двойката са обърнати гърбом един към друг, то единият, който е отляво, обработва Доброто, а другият, който е отдясно – обработва Истината. Центърът е между тях. Центърът е Любовта.“ Доброто и добродетелта са свързани по природа със сърцето и с жената/женския принцип. А в неделната си беседа от 3 юни 1917 г. „Бог е Дух“ той пояснява кой от двата принципа работи с Истината, а именно мъжът/мъжкият принцип: „Тези два елемента: Дух и Истина могат да се уподобят на мъжа и на жената. Духът е жената, Истината – мъжът. Когато дойде Духът, когато Истината стане глава, тази Истина ще ви направи щастливи. Бих желал Духът да стане глава на жената, а Истината – глава на мъжа и тогава Христос ще дойде и ще си направи жилище между вас. Ще кажете: „Кога ще дойде Христос?“ Когато жената направи за глава Духа, а мъжът – Истината. Тогава ще има един прекрасен свят. Всички хора пъшкат, а за да не бъде така, служете на Бога в Дух и Истина. Кажете един на друг: „Мъжът е Истина, жената е Духа.“ Ето една формула в света, опитайте я поне за една седмица и вижте резултата ѝ.“ – Бел. съст.
Беинса Дуно, „Паневритмия“, Принципи, С. 1938 г. – Бел. съст.
Пределът на крайното, откъдето започва безкрайното. – Бел. ред.
В оригиналния текст са изписани само арабски цифри, без указатели за рисунки и снимки. - Бел. ред.
Преходно движение е организирано преминаване от едно упражнение към друго, което е описано или в последния такт на дадено упражнение, или в „изходно положение“ на следващото упражнение. Преходното движение няма специално значение. То служи единствено, за да свърже в организиран ред отделните упражнения. Когато се учат самостоятелно първите 10 упражнения, трябва да се съобразяваме с описанията на съответното „изходно положение“. Изключение правят упражнения № 4 и 5, където ръцете са спуснати свободно надолу. – Бел. авт.
Тръстика. – Бел. ред.
„Свещени думи на Учителя“, 1939 – Нежност. – Бел. ред.
Беинса Дуно, „Паневритмия“, Принципи, С. 1938 г. – Бел. съст.
Беинса Дуно, „Паневритмия“, Принципи, С. 1938 г. – Бел. състав.
Въпросът не е само във външното изкачване на височините. Възлизането подразбира едно вътрешно движение, аналогично на външното. Най-хубавите Слова Учителят е държал на планината. Планината е символ на Пътя на ученика – Учителят, 1946. – Бел. ред.
Беинса Дуно, „Паневритмия“, Принципи, С. 1938 г. – Бел. състав.
Перифразиран цитат. Точният цитат гласи: „За да влезеш в Природата, трябва да отвориш, и като влезеш, трябва да затвориш, т.е. трябва да не мислиш за онова, което си оставил зад гърба си, за старото.“ Беинса Дуно, „Паневритмия“, Принципи, С. 1938 г. – Бел. ред.
Наричан още „метод за правилно отваряне и затваряне на вратата“. Беинса Дуно, „Паневритмия“, Принципи, С. 1938 г. – Бел. състав.
Чрез размяна на изходното положение на ръцете в него се разграничават две части. – Бел. съст.
Чрез съкращаването на един такт в музиката, който на практика е повторение на предходния, Ярмила Менцлова привежда в съответствие нотния текст с описанието на упражнението от 1938 г. Тази промяна става със съгласието на редица паневритмично подготвени ученици по онова време в България. Вж. Приложения. – Бел. съст.
Тук Ярмила Менцлова спазва правилото, че на всеки музикален такт съответства някакво движение. – Бел. съст.
Ярмила Менцлова следва основен принцип в Паневритмията, при който всички разгъващи, отварящи движения на горните крайници са на десен крак, а всички събиращи, затварящи движения са на ляв крак. – Бел. съст.
Беинса Дуно, „Паневритмия“, Принципи, С. 1938 г. – Бел. съст.
Беинса Дуно, „Ще ви направи свободни“, НБ, 1923. – Бел. ред.
Беинса Дуно, „Паневритмия“, Принципи, С. 1938 г. –Бел. съст.
„Свещени думи на Учителя“, – 72 – Интензивен живот. – Бел. ред.
Беинса Дуно, Паневритмия, Принципи, С. 1938 г. – Бел. съст.
„Свещени думи на Учителя“, 1939 – 72 – Интензивен живот. – Бел. ред.
Беинса Дуно, „Паневритмия“, Принципи, С. 1938 г. – Бел. съст.
„Учителят“, 1947 – Светът е построен и обгърнат от Любовта. – Бел. ред.
Дънов, П., „Учителят говори“, – Мъдрост, С, 1939 г –„Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик Божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред, и че когато мъдростта управлява, редът не се нарушава.“ – Бел. ред.
Пак там – „И тогава той започва да гради. Защото право е – само Божията Мъдрост задоволява духа на човека.“ – Бел. ред.
„Учителят“, 1947 – Истината. – Бел. ред.
„Учителят“, 1947 – Истината и свободата – идеал за човечеството. – Бел. ред.
На 90°. – Бел. ред.
Това е т. нар. „кратък вариант“. При повторение на упражнението, както е в изданието от 1941 г., има съгласие между музикантите да се свирят 72 такта или общо 144 такта. – Бел съст.
На 90°. – Бел. ред.
При изпълнение на мелодията два пъти, или 144 такта, упражнението завършва в изходно положение, с лице към центъра.
„... към Великото в света“ – Беинса Дуно, „Паневритмия“, Принципи, С. 1938 г. – Бел. ред.
Свещени думи на Учителя, 54 – Радост. – Бел. ред
На 90°. – Бел. ред.
На 90°. – Бел. ред.
Продължение на цитата : „Тия сили работят и във всеки човек.“ – Беинса Дуно, „Паневритмия“, Принципи, С. 1938 г. – Бел. ред.
Учителят, „Духът и плътта“, 1915 г – „Както жената изтъкава своето платно, като мести совалката от едната ръка в другата и после пак в първата, по същия начин тя трябва да изтъкава и своите мисли, чувства, желания, своя характер, като се мести ту на отрицателния полюс, когато дойде лоша мисъл, ту на положителния, когато дойде добра мисъл. Щом изтъче, т.е. завърши своя характер, Христос ще прати един майстор да скрои такъв костюм, в който всичко да бъде на място. И тогава всеки ще я обича. Същото се отнася и за мъжа.“ – Бел. ред.
Беинса Дуно, „Паневритмия“, Принципи, С. 1938 г – Ярмила тук се отдалечава от оригиналния цитат в посочения първоизточник, нейният текст е по-обяснителен, като за хора, които нямат неограничен достъп до Словото на Учителя. – Бел. ред.
Участниците от вътрешния кръг се движат в дясна посока, с ход надясно отпред, а тези от вън
шния кръг се придвижват в посока наляво, към центъра, с движение ход наляво отпред, при което двойката се разминава. – Бел. съст.
От 1-ви и 2-ри такт. – Бел. съст.
Ход надясно отпред с прибиране, при който левият крак се прибира до десния крак – за външния кръг и ход наляво отпред с прибиране, при който десният крак се прибира до левия крак – за вътрешния кръг. – Бел. съст.
Ход напред, в посока на движението на кръга. – Бел. съст.
Повторение на движенията от Фигура II, с разминаване, при което партньорите се връщат на изходните си места. – Бел. съст.
Беинса Дуно, „Паневритмия“, Принципи, С. 1938 г. – Бел. съст.
„Силата е там – щом крепиш една свещена мисъл, и тя ще те крепи. Щом не я крепиш, падането идва.“ – Учителят, „Музикално упражнение“, 30 лекция МОК, 1926. – Бел. ред.
„Свещени думи на Учителя“ – Добро –148. – Бел. ред.
40 такта. – Бел. съст.nak
3-то време. – Бел. съст.
На 3-то време от 40-и такт. – Бел. съст.
Беинса Дуно, „Паневритмия“, Принципи, С. 1938 г. – Бел. съст.
Дънов, П., „Козативни сили“, ООК, „Аумен“, 2.12.1925 г. – Бел. съст.
Оригиналният цитат гласи: „Дойде ли човек в такова настроение, той ще се слее със същества от разумния свят и само така ще разбере какво нещо е музика, какво нещо е пеене и какво – наука.“ – пак там. – Бел. ред.
32 такта или седем стъпки. В „Паневритмия“, С. 1938 г. това упражнение е описано с 28 такта или шест стъпки – симетрично по 3 пъти за всеки крак.
Това, което Я. Менцлова нарича „1-ви такт, 3-то време“, е всъщност ауфтакт (непълен такт). Според музикалните норми ауфтактът не се брои и в хореографията се описва с движение на „ѝ“ преди 1-ви такт. Ауфтакт има при още две упражнения – „Изгрява слънцето“ и „Мислѝ“. При „Мислѝ“ това не е от съществено значение, тъй като упражнението започва на място, само с движение на ръцете, но при останалите две („Аум“ и „Изгрява слънцето“) би трябвало да се вземе под внимание. Упражненията в Паневритмията винаги започват със стъпка (десен крак) напред на 1-во, силно време. За този детайл свидетелства пред приятели и Магдалена Иванова Петрова (ок. 1935-2005) от Варна, която взема участие като модел при първата редакция на Паневритмията, ок. 1952-53 г. – Бел. съст.
Цялата тежест на тялото се пренася върху възглавничките на пръстите на левия крак. Вж. повече за „полупалци“ в бел. 1 към глава „Положение на тялото спрямо оста „Слънце-Земя“.“ – Бел. ред.
На всяка стъпка и при всяко изнасяне на ръката до 45˚ съответства гласна или сричка от текста на мелодия № 15. – Бел. съст.
Дънов, П., „Положителни и отрицателни сили в природата“, ООК, „Окултната музика“, 22.10.1922 г. – Бел. съст.
40 такта. – Бел. съст.
За 22 такта. – Бел. съст.
Това е ауфтакт (непълен такт). Виж бел. към упражнението „Аум“. – Бел. съст.
На възглавничките на пръстите на двата крака. – Бел. ред.
Тук движенията би трябвало да обхващат и 2-ро време, заради ауфтакта (непълния такт). – Бел. съст.
Според описаното положение на ауфтакта в бел. към упражнението „Аум“ би трябвало на 3-то време от 12-и такт левият крак да се отдели от земята и на 1-во (силно) време от 13-и такт да се направи стъпка напред. – Бел. съст.
Бързо, живо темпо, за 13 такта. – Бел. съст.
Умерено бързо темпо, за 6 такта. – Бел. съст.
Това движение спазва основен принцип в Паневритмията, при който всички разгъващи движения на горните крайници са на десен крак, а всички събиращи, затварящи движения са на ляв крак. Описанието на този елемент е същото и в „Паневритмия“ от 1938 г. – Бел. съст.
Общо 80 такта, според музикалните норми, като не се брои ауфтактът. – Бел. съст.
На 90°. – Бел. ред.
„Запад показва какво благо са Истината, Правдата и Добродетелта за човека. Като залезе Слънцето, тогава човек оценява какво благо е то.“ – Беинса Дуно, „Паневритмия“, Принципи, С. 1938 г. – Бел. съст.
„Свещени думи на Учителя“ – Доброто. – Бел. ред.
Към центъра на кръга – Бел. съст.
Смяна на посоката – Бел. съст.
На 90° – Бел. ред.
32-ри такт е еднакъв с 16-и такт. – Бел. ред.
48-и такт е еднакъв с 16-и такт. – Бел. ред.
„Последният дава материалите, а това упражнение ги обработва. Това обработване е художествена работа, изкуство.“ – Беинса Дуно, „Паневритмия“, Принципи, С. 1938 г. – Бел. ред.
Беинса Дуно, „Паневритмия“, Принципи, С. 1938 г. – Бел. съст.
В положението на диагонала дясната ръка е напред и нагоре, а лявата е изнесена назад. – Бел. съст.
Дясната ръка е изнесена назад. – Бел. съст.
Беинса Дуно, „Паневритмия“, Принципи, С. 1938 г. – Бел. съст.
Квадратът представлява силовите линии, които действат в човека. – Бел. съст.
Дланите са една върху друга. – Бел. съст.
На 180°. – Бел. ред.
Беинса Дуно, „Паневритмия“, Принципи, С. 1938 г. – Бел. съст.
Ръцете през цялото време се движат заедно. – Бел. съст.
Беинса Дуно, „Паневритмия“, Принципи, С. 1938 г. – Бел. съст.
Сякаш галят земята. – Бел. ред.
Странична удължена стъпка надясно. – Бел. ред.
„Хиперболата има две половини.“ – Беинса Дуно, „Паневритмия“, Принципи, С. 1938 г.
Беинса Дуно, „Паневритмия“, Принципи, С. 1938 г. – Бел. съст.
„Погледът да бъде мек и чист, никога раздвоен и винаги свързан с една божествена мисъл.“ – „Свещени думи на Учителя“ – Погледът. – Бел. ред
Движенията на участниците от външния кръг са огледални. – Бел. съст.
Образувана от ръцете на партньорите. – Бел. съст.
½ завъртане = на 180°. – Бел. ред.
Беинса Дуно, „Паневритмия“, Принципи, С. 1938 г. – Бел. съст.
На 4-ти такт се стъпва с десния крак напред, там, където пръстите са докосвали земята. – Бел. ред.
На 8-и такт се стъпва с левия крак напред, там, където пръстите са докосвали земята. – Бел. ред
Лакътят е заоблен. – Бел. ред.
На 36-и такт се стъпва с десния крак напред, там, където пръстите са докосвали земята. – Бел. ред.
Лакътят е заоблен. – Бел. ред.
Тактовете са 24 – от 33-ти до 56-и – бройката 32 в оригинала вероятно е техническа грешка. – Бел. ред.
„Вътрешни ръце“ са ръцете от вътрешната страна на партньорите, а „външни ръце“ са ръцете от външната страна на партньорите. – Бел. ред.
Тактовете от 56-и до 88-и са 32 – бройката 24 в оригинала вероятно е техническа грешка. – Бел. ред.
На 92-ри такт се стъпва с десния крак напред, там, където пръстите са докосвали земята. – Бел. ред.
На 96-и такт се стъпва с левия крак напред, там, където пръстите са докосвали земята. – Бел. ред.
На тази фигура тактовете могат да са или 24, или 56. – Бел. съст.
Цялото упражнение завършва или на 112-и такт, каквато вероятно е идеята тук, или на 144-ти такт, както е написана музиката. – Бел. съст.
„Свещени думи на Учителя“ – леко перифразирани цитати. – Бел. ред.
Беинса Дуно, „Паневритмия“, Принципи, С. 1938 г. – Бел. съст.
Беинса Дуно, „Паневритмия“, Принципи, С. 1938 г. – Бел. съст.
Външните ръце са на кръста. – Бел. ред.
Ръцете са освободени от хвата. – Бел. съст.
Коронната чакра е известна още като „хилядолистника“. – Бел. съст.
Беинса Дуно, „Паневритмия“, Принципи, С. 1938 г. – Бел. съст.
В лекцията от ООК, държана на 14 октомври 1936 г. Учителят дава и вариант вместо „сърца“ – „души“: „Едно безразборно желание, което влиза в душата ти, това желание не ти е потребно. Този, женският дявол, като влезе в мъжа, всичките му работи ще тръгнат назад. И с доброто е същото. И в мъжа щом влезе женското добро, то всичките му работи ще тръгнат напред. А щом влезе мъжкото добро, то всичките ти работи ще тръгнат напред. И в човека ще се роди нормален вътрешен живот. А ти нямаш смущение в душата си. Ние като завършим гимнастичните упражнения, казваме тая молитва: „Да пребъде Божият Мир и да изгрее Божията Радост и Божието Веселие в нашите души!“ Че като дойде Божият Мир в моята душа, това е благото, което аз търся! Искам да разберете така.“ – Бел. съст.
След 28-те упражнения се играят „Слънчеви лъчи“ и „Пентаграм“, които в оригиналното издание от 1983 г. не са намерили място, но Ярмила Менцлова е възнамерявала да ги издаде във втора книга, посветена на Паневритмията. За това свидетелстват както надписът „Част І“ в края на изданието, така и твърдението на семейство Гобо от Франция. В настоящото издание горните две упражнения са включени. (Вж. ЧАСТ 2). – Бел. съст.
Разработената идея на Ярмила Менцлова за 4-те цикъла, съответстващи на 4-те сезона, е вдъхновена от „Паневритмия“, 1941 г.: „Колелото на Паневритмията е едно малко преповторение на огромното световно колело, по което протичат силите на Макрокосмичния живот. То крие в своята идея идеята за Божественото пробуждане на живота, крие четирите годишни времена, радостта на даването и всички ония състояния, през които минава човек в своя живот.“ Този цитат намираме още в началото на нейното издание. Целият материал от въведението на „Паневритмия“от 1941 г. може да се види в Приложения. – Бел. съст.
Съединяването на мъжкия и женския принцип, с любовта като център, представлява съвършения човек, който проявява доброто и истината – виж бел. към упражнение „Запознаване“ – Бел. ред.
Тук става дума за упражнения, на които изрично е указано в описанията, че се пее, като например трите централни упражнения „Мислѝ“, „Аум“, „Изгрява Слънцето“, както и „Дишане“, и „Слънчеви лъчи“ (от „Ти си ме мамо“ до края).
Б. Боев казва, че „паневритмичните упражнения се правят от ранна пролет до късна есен“. Вж. бел. към Практикуване на Паневритмията – благоприятни моменти – Бел. съст.
Мари-Пол Мери е художник на рисунките в 28-те упражнения. – Бел. съст.
Жан-Луи и Арлет Гобо са от най-близкия приятелски кръг на Ярмила Менцлова. Тя многократно е гостувала на техните летни стажове по Паневритмия. Те играят упражненията от 1959-1960 г. до днес. – Бел. съст.
Филип Кар-Гом (р. 1952 в Лондон) е английски психолог и писател, водач на Ордена на Бардовете, Оватите и Друидите. Изучава Учението на Учителя и издава книга за Паневритмията през 1980 г. Даниел е негова съпруга. – Бел. съст.
Виола Йорданова (по мъж Бауман) – известно време посещава беседи на Учителя, емигрира във Франция през 1946 г., след което до края на живота си живее в Америка. Издава „Паневритмия“ в Америка през 1979 г. – Бел. съст.
Ернестина Сталева – посещава беседи на Учителя и има подобна съдба като на Виола Бауман – емигрира в Америка през Франция. – Бел. съст.
Във втория том Ярмила Менцлова е имала намерение да издаде „Слънчеви лъчи“ и „Пентаграм“. Поради заминаването си от този свят, тя оставя това за следващите поколения. В настоящото издание ние довършваме нейната благородна и отговорна задача и тук поместваме останалите две части от Паневритмията. С това редакторско каре завършва оригиналното издание от 1983 г. – Бел. съст.
В днешно време (2016 г.) тази Асоциация вече не функционира. – Бел. съст.
Изданието е готово още през декември 1983 г., за което свидетелства Жан-Луи Гобо. – Бел. съст.
* „Слънчеви лъчи“ и „Пентаграм“ са добавена част към оригиналното френско издание. – Бел. ред.
** Принципите, както и описанията на упражненията тук, следват изданието на „Слънчеви лъчи“ от 1942 г. – Бел. съст.
Когато този музикален мотив се изпълнява два пъти, се повтаря: „Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля, добре да любя, туй животът е на Рая.“ В случай, че мотивът се изпълнява три пъти, се пее по следния начин:
„(1) Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля, добре да любя, туй животът е на Рая.
(2) Ти си ме, мамо, с чисто сърце родила, да обичам всичко живо в цялата вселена, туй животът е на Рая.
(3) Ти си ме, мамо, със мощен дух родила, добре да мисля, добре да светя на душите, туй животът е на Рая.“
* Рисунките към тази глава са дело на архитект Данка Василева.
Разстоянията между партньорите и между двойките е прието да бъде две протегнати ръце, което със сигурност е повече от 1 м.
* Фигурите и описанията им са предоставени от художника Огнян Георгиев.
* Това описание следва изданието на „Паневритмия“ от 1938 г.
Рисунките към тази глава са дело на архитект Данка Василева.
* Фигурите и описанията им са предоставени от художника Огнян Георгиев.
Тези две фигури са предоставени от архитект Йордан Стоянов.
В оригиналното издание Ярмила Менцлова прилага нотите за упражнения от 1 до 28 на Паневритмията за две цигулки. В настоящото издание са добавени "Пентаграм" (за две цигулки) и "Слънчеви лъчи" (за пеене). Към нотния текст за две цигулки, от практически съображения тук е добавен и текст за пеене, но такова смесване не е обичайна практика. Поради пренасяне на октава или разлика в ритъма, някои фрази не отговарят на нотите. – Бел. съст.
* Целият материал е съчетание на Принципи на Паневритмията („Паневритмия“, 1938 г.) и Основи на Паневритмията („Паневритмия“, 1941 г.). Този материал от своя страна в една голяма част е публикуван на страниците на сп. „Житно зърно“ с автор Б. Боев. Всички заглавия са сложени допълнително с цел яснота и по-лесно ориентиране в текста.
* В “Паневритмия”, издадена през 1941 г., е посочен като Принцип на единството или сродството. В цялата херметична литература този 7-и принцип е известен като Принципът на Рода. Така се среща и в беседите на Учителя. – Бел. съст.
Унковская Александра Василиевна (1857-1927) – цигулар, диригент. Член на калужското теософско дружество (гр. Калуга), публикува статии във в. „Теософия“ („Сънят на стария цигулар“). Нейният артистичен псевдоним в теософските среди е „Цветозвук“, също и „Цветушка“. Нейните занимания и изследвания са в областта на цветозвукочислата. В списание „Житно зърно“ има нейна публикация от 1929 г., а през 1937 г. отново се споменава вероятно от Б. Боев: „Окултната наука винаги е твърдяла за тясната връзка между тон и цвят; тая връзка става доста понятна вече и от обстоятелството, че както в звуковата област, тъй и в цветната област основните елементи са 7:7 основни тона и 7 основни цвята. Руската ясновидка Унковска може даже да превърне в музика една картина, да я изсвири или изпее! Тя, както изобщо ясновидецът, вижда при изпълнение на дадена музикална творба известни цветове, които отговарят на характера на тоновете и на характера на цялата музика. Нещо повече: има съответствие не само между тон, цвят, но това съответствие е по-обширно: между тон, цвят, форма, движение и пр.“ (сп. „Житно зърно“, 11, 1937 г.)
Жозеф Александер Сент-Ив д’Алвейдър (1842 – 1909) – френски окултист, последовател на Антоан Фабер д’Оливе и почитател на Наполеон. Той има значително влияние върху Папюс, основава учението за Синархията и е първият, който използва името „Агарта“.
Джордж Лаковски (1869-1942) е руснак, който през 1920 г. емигрира във Франция, а през 1940 г. в Ню Йорк. Идеята му е да подпомага енергийното състояние на всяка клетка с възможно по-синхронна външна ЕМ енергия. Първите изследвания на Джордж Лаковски са изложени в книгата му „Произход на живота”, 1926 г., която излиза във второ издание през 1929 г., със заглавие „Тайната на живота”. Следват поредица негови книги: „Принос към изучаването на рака”, 1927 г., „Универсион”, 1927 г., „Наука и щастие” – Дълголетие и безсмъртие чрез вибрациите, 1930 г., „Клетъчни радиации” – експериментални изследвания, 1931 г., „Великият проблем”, 1935 г. В книгата си от 1929 г. „Тайната на живота“, той прави съществено откритие, игнорирано и до днес, че всяка жива клетка е микроелектронно устройство, което може да приема външна енергия, ако е в резонанс, синхронна – напр. от космическите излъчвания. През 1924 г. прави уникален експеримент с 10 растения здравец, заразени с рак. На едно от тях поставя аксиално отворена навивка от меден проводник, с такива размери (диам. 30см), че да отразява и усилва радио вълните, стимулиращи здравите му клетки. Резултатът е забележителен – това растение оздравява и пораства, а всички останали загиват.
Ервин Рудолф Йозеф Александър Шрьодингер (1887 – 1961) е австрийски физик теоретик, един от създателите на квантовата механика, съществено допринесъл за нейното развитие, по-специално с формулирането на вълновите уравнения (стационарно и зависещо от времето уравнение на Шрьодингер), за което е удостоен с Нобелова награда за физика през 1933 г., поделена с Пол Дирак.
Вернер Карл Хайзенберг (на немски: Werner Karl Heisenberg) е немски физик, един от основоположниците на квантовата механика. Следва физика в Мюнхенски университет при Арнолд Зомерфелд. Завършва университета за минимално разрешеното време — три години, защитавайки дисертация на тема „Върху стабилността и турбулентността на течни потоци“. През 1924 г. става асистент на Макс Борн в Гьотинген. Работи в Копенхаген и с Нилс Бор, с когото го свързва сърдечно приятелство. В следващите години, съвместно с Макс Борн и Паскуал Йордан, създава основите на квантовата механика. През 1927 г., на 26 години, става професор в Университета в Лайпциг. За създаването на квантовата механика през 1932 г. Хайзенберг получава Нобелова награда за физика.
Ернст Паскуал Йордан (1902-1980) е немски физик и един от основателите на квантовата механика. Той по-късно разработва теорията на квантовата електродинамика. Измежду пионерите на квантовата механика: Хайзенберг, Борн, Йордан, Дирак, Паули и Шрьодингер, единствен Йордан не е удостоен с Нобелова награда. С опетнена репутация – заради сътрудничеството си с национал-социалистите и поради непопулярните си елитистки възгледи – живял 35 години след Втората световна война, той остава непознат за новото поколение физици, което се прославя с приносите си в създадената от него (и Дирак) квантова теория на полето.
Гурвич, Александр Гаврилович (1874 – 1954) – съветски биолог, който открива свръхслабите радиации (лъчения) на живите системи и създава концепцията за морфогенетичните полета. Носител на наградата на Сталин по биология ( 1941 ) и е награден с орден Червено знаме на труда. Професор Александър Гурвич е почнал своите опити най-първо с корените на лука и е дошъл до констатиране на тия излъчвания у организмите. Гурвич ги нарича митогенни лъчи, понеже от тяхното въздействие се усилва клетъчното деление /митоза значи клетъчно деление/. Може би тия лъчи са идентични или сродни с радиациите на Лаковски. Първият му труд за митогенните лъчи е напечатан през 1924 г. После е писал множество статии върху тия лъчи, които в 1936 г. събрал и изложил в специална монография. Той е събрал около себе си група ученици, които работят в същото направление.
Барон д-р Карл фон Райхенбах (1788 – 1869) е забележителен немски химик, геолог, металург, естествоизпитател, индустриалец и философ, член на престижната Пруска академия на науките. Той е известен с така наречените одични излъчвания на човешкото тяло. Опитите на Райхенбах, на брой повече от 13 000, произвеждани методично в течение на около 30 години, посредством така наречените от него „сензитиви", сир. свръхчувствителни субекти, са доказали по един безспорен начин съществуването на „ода". Изследванията на този учен, въпреки тяхната убедителност, са били отхвърлени, както е трябвало да се очаква, от тогавашната официална наука с презрение и присмех. Но те не са останали без отклик. Те се развиват, в по-друга форма и постановка, от ред учени преди всичко във Франция. Алберт дьо Роша в трудовете си „Extériorisation de la sensibilité" и „Extériorisation de la motricité" („Излъчване на чувствителността" и „Излъчване на двигателната способност"), където са изложени резултатите от неговите системни изследвания, произвели на времето си поразяващo впечатление, продължава фактически делото на Райхенбах.
Хектор Дюрвил (1849-1923), френски магнетизатор, занимавал се с животинския магнетизъм (Аура) и окултни феномени като астралните пътешествия и строежа на аурата. Със сина си Анри основава Института за магнетизъм в Париж. Произведения: Флуидното тяло на живия човек (1917).
* Този текст следва изданието на Паневритмия, 1938 г.
* Този материал е съчетание от различни лекции и беседи от Словото на Учителя по темата.
„Паневритмия“, 1938 г.
Това е препратка към „Откровение“ на ап. Йоан, 19 гл.
* Материалът е съчетан от „Световна астросоциология“ и от „Новата епоха на Водолея“ – Методи Константинов, ученик на Учителя.
Кръстев В., „Учителят“, 1946, стр. 106
Пак там, стр. 99-100
Пак там, стр.106-107
Пак там, стр. 109-110
Кръстев В., „Изгревът“, т. 1, стр. 402
Пак там, стр. 399-400
Пак там стр. 135
Кръстев В., „Изгревът“, т. 8, стр. 184
Кръстев В., Изгревът, т. 17 стр. 69
„Свещеният огън“ – писма на Б. Боев, т. 2, стр. 32
Кръстев В., „Изгревът“, т. 16, стр. 69
Пак там, стр. 63
Кръстев В., „Изгревът“, т. 6, стр. 352-353
Кръстев В., „Изгревът“, т. 1, стр. 552
Вж. Източници на Паневритмията до 1990 г., friendsoftherainbow.net/node/124.
„Разговори с Учителя“, Милка Периклиева
Левордашка, Р., „Благодаря ти, Учителю“, стр. 66-67
Кръстев В., „Изгревът, т. 16, стр. 62
Вж. Източници на Паневритмията до 1990 г., friendsoftherainbow.net/node/124.
Вж. Източници на Паневритмията до 1990 г., friendsoftherainbow.net/node/124.
Книги от Милка Периклиева: „Сборник от 36 музикални детски игри“, С., 1933; „Игри и песни – ръководство за детски и основни учителки“, С., 1935; „Царица Есен – пиеска за деца“, С., 1938; „Практиката ми в детската градина“ (второ преработено издание), С., 1946; „Волни птички - дванадесет игри“, С., 1946; „Подвижни игри за деца“, С., 1954; „Ритмични игри за деца“, С., 1957; „Ритмични игри за деца (второ издание), С., 1962; „Срещу Нова година – детски забави“, С., неизв. г. (след 1945)
Списание „Житно зърно" - 1/2011 г.
Вж. Източници на Паневритмията до 1990 г., friendsoftherainbow.net/node/124.
Кръстев В., „Изгревът“, т. 1, стр. 554
Кръстев В., „Изгревът“, т. 16, стр. 63
Пак там
Кръстев В., „Изгревът“, т. 7, стр. 640-641
Вж. Източници на Паневритмията до 1990 г., friendsoftherainbow.net/node/124.
Кръстев В., „Изгревът“, т. 16, стр. 131-132
Кръстев В., „Изгревът“, т. 9, стр. 157-158
Кръстев В., „Изгревът“, т. 9, стр. 383
Кръстев В., „Изгревът“, т. 7, стр. 54
Кръстев В., „Изгревът“, т. 1, стр. 353
Кръстев В., „Изгревът“, т. 1, стр. 372
Пак там
Кръстев В., „Изгревът“, т. 23, стр. 773
Кръстев В., „Изгревът“, т. 23, стр. 778-779
Всички писма от и до Ярмила Менцлова могат да се видят в „Приложения“ – Бел. съст.
Архивният филм от 1947 г. може да се види на youtu.be/eJj4Y10KOJg
Списание „Житно зърно“ – 2/2010 г.
Кръстев, В., „Изгревът“, т. 7, стр. 660-661
Courrier du livre. – Бел. съст.
Разговор със сем. Гобо: friendsoftherainbow.net/node/1139.
Кръстев В., „Изгревът“, т. 7, стр. 213-214
Кръстев В., „Изгревът“, т. 9, стр. 158-159
Кръстев В., „Изгревът“, т. 9, стр. 566
Разговор с Мария Митовска за Паневритмията: friendsoftherainbow.net/node/1138.
Аудиозаписът може да се чуе тук: friendsoftherainbow.net/node/431.
Кръстев В., „Изгревът“, т. 8, стр. 188-190
Кръстев В., „Изгревът“, т. 8, стр. 231
Филмът може да се види тук: youtu.be/CunoMxlGK_4
Кръстев В., „Изгревът“, т. 8 стр. 246
Кръстев В., „Изгревът“, т. 8 стр. 207
Кръстев В., „Изгревът“, т. 8 стр. 207
Записът може да се чуе тук: friendsoftherainbow.net/node/1519.
Разговор със семeйство Гобо за Ярмила Менцлова и нейната книга „Паневритмия“: friendsoftherainbow.net/node/1139.
Кръстев В., „Изгревът“, т. 6 стр. 351-354
Митовска М., „Живата връзка“, ИК „Всемир“, С., 2013.
Пак там.
Пак там.
Всичките четири писма на Б. Боев до Я. Менцлова могат да се прочетат по-нататък в текста.
Вж. сп. „Житно зърно“, бр. 23 / 2010 г.
Митовска М., „Живата връзка“, ИК „Всемир“, С., 2013.
Пак там.
Пак там.
Пак там.
Пак там.
Митовска М., „Живата връзка“, ИК „Всемир“, С., 2013. Този материал представлява оригинален ръкописен текст на френски от Ярмила Менцлова.
Това няма как да отговаря на истината, поради свидетелството на сем. Гобо, които са категорични, че са присъствали при връчването на книгата в ръцете на Ярмила. Освен това на самото издание е написано, че „Паневритмията“ е излязла през първото тримесечие на 1984 г.
„Изгревът“, т. VІ, стр. 351-354.
Митовска М., „Живата връзка“, ИК „Всемир“, С., 2013.
* Част от статията „Път към съвършенството“, отпечатана във френското списание „Житно зърно“, 2005 г.
** Тези четири писма са публикувани в „Свещеният огън“ ІІ том, Алфадар, 2000.
Вероятно Маргарита Енева от Габрово.
Ярмила Менцлова така и не успява да посети отново родината си.
Вероятно Величка Няголова.
Същият сън, за който разказва Величка Няголова – как Ярмила Менцлова предава някакви ръкописи на Крум Въжаров. Вж. подробности в „Спомени на Величка Няголова“.
Жан-Луи и Арлет Гобо.
Това вероятно е съкращение на Жерар Жерве.
Вероятно Борис Николов.
Всички писма на Ярмила Менцлова до Крум Въжаров са от книгата на Митовска М., „Живата връзка“, ИК „Всемир“, С., 2013.
Библиография – публикувани преводи на Таня Димитрова: Преводи на беседи на Учителя: участие в книгата „La Beauté de la Vie” (Красотата на Живота – лекции от Учителя на френски), издателство „Бяло братство“, 2007, и в раздела с преведени избрани беседи на френски в сайта на Общество Бяло братство, както и редакция на цялата книга; ръководител на екипа преводачи с френски за целия преводачески проект 2004-2007; Омраам Микаел Айванов „Плодовете на Дървото на живота: кабалистичната традиция", Изд. „Изток-Запад“, превод от колектив, 2016 /под печат/.
Библиография– публикувани преводи на Росица Василева:
Антоан дьо Сент-Екзюпери. „Цитадела“, 1 част, първо издание, превод от френски Росица Василева (пълни авторски права), Редактор: Бояна Петрова, ИК „Христо Ботев“, 1995;
Антоан дьо Сент-Екзюпери. „Цитадела“, 2 част, първо издание, ИК „Христо Ботев“, 1995;
Антоан дьо Сент-Екзюпери. „Цитадела“, 2010, Издателство „Лъчезар Минчев”;
разкази от Даниел Буланже, сп. „Съвременник“, 1989;
„Психоанализа на вълшебните приказки”, Бруно Бетелхайм, сп. „Деца, изкуство, книги“, 1989 /избрани глави/;
Преводи на беседи на Учителя: участие в книгата „La Beauté de la Vie” („Красотата на Живота” – лекции от Учителя на френски), Издателство „Бяло братство“, 2007, и в раздела с преведени избрани беседи на френски в сайта на Общество Бяло братство, 2004-2005.