Бих искала да споделя мисли за превода от френски на Паневритмията на Ярмила Менцлова. Всъщност това е Паневритмията на Учителя, издадена през 1983 г. във Франция и представена от Я. Менцлова. Учителят на нея е поставил задачата „да оправи гимнастиките“ и това е станало смисъл на целия ѝ живот.
Ярмила работи дълги години върху тази задача и я изпълнява до последния си дъх. Книгата излиза на бял свят преди 33 години.
Предполагам, че всички ние осъзнаваме привилегията да сме родени в България, за да можем в този живот да четем Словото на Учителя в оригинал, да имаме неограничен достъп до него. Но по неведоми пътища на съдбата тази Паневритмия от 1983 г. – може би само Учителят знае защо – идва при нас от френски и за българския читател трябва да има превод.
Нашият превод на Паневритмията, представена от Ярмила Менцлова, е напълно професионален. Не зная как точно да я наричам – книгата на Ярмила или редакцията на Ярмила, защото е всеизвестно, че Паневритмията е на Учителя. Естествено, всеки съставител оставя и своя творчески отпечатък и човешки облик.
Няколко думи за превода като човешка дейност. Преводаческият труд е много древен – първите преводачи са тези на Библията. Преводът е творчески труд, най-близо е до труда на писателя и е под закрилата на закона за авторското право. Освен това, има съвременни европейски стандарти с основни изисквания и критерии към професионалния превод.
Ние спазихме тези критерии при нашия превод, но никъде няма специалност „окултен преводач“. Това е нещо различно – никъде не го подготвят. Докато работих върху книгата, срещнах на едно място какво казва Учителят за окултния превод: „Когато се прави един превод на Свещената книга, човек трябва много добре да разбира окултния език, да разбира думите в тяхното дълбоко значение.“ И продължава: „И като намерим такива думи, за които ние имаме опитност, у нас се зараждат ония истински мисли и идеи, които действат съзнателно.”
А това е трудно и много отговорно, защото всеки от нас има различни опитности.
Затова се водехме от стремежа да бъдем най-близо до Учителя, до оригиналното Слово. Всичко, което е цитат, да бъде максимално близо, защото трябва да се има предвид, че всички цитати в книгата са минали през два превода. Веднъж от български на френски, тъй като Ярмила цитира най-вече книгата „В царството на Живата природа“, издадена в Париж през 1966 г. Кой я е превеждал на френски, не зная, и доколко е познавал Учението, но цитатите са разпознаваеми и ясно преведени. Но това не е приложимо за цялата книга, понеже Ярмила посочва сред своите източници „Беседи и лекции, издадени и неиздавани“, „Частни разговори относно танците и символите” и за тях нямаме сигурен български текст, който да съпоставим.
Предполагам, че е очевидно - никой човешки мозък не е способен да побере всичките хиляди беседи, за да може да намери и сравни всеки цитат от книгата на Ярмила с оригинала му на български език в Словото. Много дълго и съвестно са били проверявани цитатите от наши приятели след първоначалния превод и ние продължихме в същия дух, за да бъдем точни, доколкото позволяват човешките ни възможности. Но мъничките различия, които ги има във френския текст, също ги отбелязахме и ги предадохме, защото трябва да сме верни и на френския текст. Съвременните критерии за професионален превод не позволяват да се отклоняваш от изходния текст, да превеждаш „свободно”.
Друго важно нещо за добър превод: трябва да обичаш текста. Ако може, хубаво е да обичаш и автора. Тогава се получава, иначе не. И евентуално, ако някой някога реши да се занимава с превод – професионален съвет – никога не се захващайте с текст, който не ви харесва! Просто няма да се получи.
Следващото важно нещо е, че книгата на Ярмила идва при нас на френски, тя е написана и за хора, които нямат като нас неограничен достъп до Словото на Учителя. Затова на места изложението е малко по-обяснително и по-разширено. Всичко това го отразихме в превода.
Преводаческата работа е много субективна – няма двама преводачи, които да направят еднакъв превод на един и същ текст, затова трябва да се постигне съгласие. Всеки мисли, че направеното от него е най-доброто. Така че, да се постигне съгласие между двама преводачи или по-голям екип, е голямо изпитание.
За щастие, аз имах честта и удоволствието да работя с Таня Димитрова288 – наша приятелка, доказан професионалист, университетска преподавателка от Варна. И тя, и аз сме получили една и съща подготовка – френска гимназия в Стара Загора, френска филология във Велико Търново, а Таня има и специализация във Франция – магистратура. Това ни дава увереност, че по отношение на познаването на езика сме на необходимото ниво.
Но това не е достатъчно. Трябва много добре да се познава и Словото. Трябва много добре да се познава и Паневритмията. Не само това, което някога си знаел и чел, а в момента на работата по текста се оказа, че всичко отново трябва да се препрочита и да се напасва, като се гледат няколко източника едновременно, за да се получи текст, максимално верен и точен. Тъй като, ако приемем, че оригиналният изказ на Ярмила е отразен в ръкописа от 50-те години на ХХ в. (издаден през 2003 г. от ИББ), защото там тя пише на български език, това също може да ни покаже как да направим най-точен избор. На всичко отгоре френският е малко странен език. Например думата ръка. Ние най-често казваме „ръцете“ и толкова. А Ярмила пише „le bras”, (ръката до рамото), „l’avant-bras” (ръката от китката до лакътя) е друга дума, но за лакът и китка на френски има още две отделни думи, ръката от китката с пръстите е трета дума (la main), а за дланта се използва четвърта (la paume)… И щом преводачът започне да съобразява и напасва всички нюанси, задачата му става доста сложна… Има тънкости, дето в никоя друга Паневритмия ги няма, а само в нейния текст. Мънички детайли в описанията на движенията, които тя рисува с думи в триизмерно пространство, с множество разнообразни глаголи и ако не отразиш тези нюанси, не е същото. А именно това е приносът на Ярмила, според мен. Това прави нейната книга по-различна от всички други Паневритмии, защото тук Ярмила е сама... с Бога и с Учителя. Предполагам, при работата със сестрите през 1955-57 г. всички са давали предложения и мнения. Докато тук текстът си е само неин. Дори Крум Въжаров казва, че не се е намесвал по никакъв начин в описанието на упражненията. Той е помагал за обяснение на духовния смисъл на упражненията, докато цялото описание е на Ярмила.
И сега на въпроса „Коя е Ярмила“?
Ярмила Менцлова е професионална балерина, професионален хореограф, човекът, който явно е бил най-добре подготвен в братството за тази работа. И затова Учителят поставя на нея тази задача.
Когато четете онази част от книгата, озаглавена „Традиционните свещени танци. Нови тенденции”, най-ясно ще видите как пише Ярмила и как в този текст се отразява нейната душа на танцьорка.
Книгата ѝ е направена по различен начин – много по-лека и ефирна. Тя не е структурирана в строга последователност. Точно тази лекота и ефирност показват, че Ярмила е с друга душевност, с художествена нагласа, не е научен работник. Няма нужда при нея да търсим това, което го има в други източници. И ето, една от задачите на преводача е, освен смисъла, да предаде и стила.
Какво забелязваме в нейния стил? Има думи, които блестят. Докато в текстовете на Учителя няма такова нещо – всичко е подчинено на смисъла и няма дума, която да изпъква. Това ми направи впечатление чисто професионално. Трябваше да предадем този блясък, защото това е човешкият стил. Стилът на Учителя не е човешки – той е надчовешки. Това е моето заключение, вече като гледам направата.
Историята на превода на тази книга също е интересна, защото започва в началото на 2010 г., когато Таня Димитрова прави един работен превод, в който е преведено всичко така, както е написано.
Но оттогава започва доста дълга работа на други братя и сестри – поклон пред техния труд! – те започват да търсят и разпознават цитатите на Учителя в нейния превод, за да ги намерят и сравнят с оригиналните. Но така вече се променя и стилът, идва вече стилът на Учителя. Тези приятели знаят и са чели много повече от нас и години наред са се занимавали с това, но в желанието си да бъдат максимално близо до Учителя, те заместват някои неща и се отдалечават от изходния текст.
Част от моята работа беше да го върна обратно, за да се следва оригинала. Сравнявайки текста, човек все пак трябва да припознава книгата на Ярмила. И с най-голяма почит към Словото, нейните обяснения, макар и по-различни, могат да бъдат изразени със стила на Учителя, когато тя предава неговите идеи, с най-близките равностойни думи. И това е текст, който те води сам, той не позволява да се направи бързо. Седем месеца от последните три години работих само това и не искаше, и не искаше да свърши. Някак си ти подсказва къде да отидеш и какво да отвориш… много странно. Води те и мисля, че усещах Ярмила – кога тя говори, кога Учителят говори през нейния текст. Много интересно преживяване…
Отделно много обстойно сравнявах и описанията на упражненията, а мислех, че няма да се занимавам с техния превод, тъй като вече беше съгласуван с професионален хореограф. Но при това се беше изгубил нейният стил! И понеже не съм специалист, сравнявах всички издания, като най-близо до описанията на Ярмила като стил е Паневритмията от 1993 г. в съставителство на Мария Митовска. Но, струваше ми се, че там упражненията са преведени от човек като мен, който знае добре френски. Оказа се, че много неща трябва да се съпоставят – първо, да се предаде изцяло текстът на Ярмила, нейната книга, а всичко, което е различно и колегите са добавили като важно, да е под линия. Но за всичко имаше съгласуване помежду ни и ето го нашият общ плод!
В началото екипът не беше особено единен, а всеки си работеше самостоятелно. Според мен работата по този текст, освен всичко друго, трябваше да ни научи и да бъдем екип. Книгата стана тогава, когато бяхме в пълна хармония. Едва тогава този текст позволи да бъде завършен!
Ние, преводачите, с нашия труд градим един мост, по който вие да минете, за да стигнете до книгата на Ярмила.
Но докато ние градим този мост, той гради нас!
Росица Василева289