Постиженията на една култура се определят от отношението на човека към Вечните Божествени принципи.15
Историческите епохи в културния живот на народите и на цялото човечество са нещо живо. Те подлежат на същите цикли и на същото развитие, както индивидуалният живот на човека.
Всяка епоха има свой момент на зачеване, после се ражда, расте, достига своя разцвет и след като даде израз на своите духовни и материални ценности, отстъпва мястото си на следващите епохи, които от своя страна се зачеват върху една изцяло обогатена и еволюирала основа и с още по-голям вътрешно-прогресивен потенциал от предходната.
В своето вековно развитие през епохите човечеството е преживяло изгрева и залеза на много култури. Всяка култура носи определена мисия, има своите задачи и постижения, които са само част от Великия Божествен план.
Възвишени същества, които са завършили земната си еволюция, осъществяват връзката между човека и Разумния Божествен Център. Когато човек прекъсне връзката си с този Център, животът изгубва всякакъв смисъл.
Една дълга поредица от култури е изчезнала в резултат на отдалечаването от Първичния център. Това отдалечаване е подобно на процеса, при който клетката в организма се отделя от него и иска да заживее самостоятелен живот. Човекът е клетка в Космичния организъм и неговото отношение е подобно на отношението на клетката към тялото, на което тя принадлежи. Както клетката живее за организма и получава сили от него в замяна, такова е и отношението на човека към Цялото.