В началото на нашия век танцът се обновява чрез творчеството на Айседора Дънкан17. Като артист и творец тя черпи своето вдъхновение от самия извор на Живата Природа. Завладяна от духа на танца, Айседора Дънкан отново го превръща в свещенодействие.
Духът е този, който води тялото на тази весталка18. Много ученици поемат по начертания от нея път и допринасят за разцвета на съвременния танц. Днес ние живеем в преходен и много интересен период поради факта, че е настъпила известна еволюция в съзнанието на хората, търсещи знанията на миналото.
Вярно е, че сега, извън изкуството на танца, поднесен като официален спектакъл, човекът усеща все по-силно влечение към това да се завърне към корените си в стремежа си да води духовен живот, за да постигне вътрешно просветление за Божественото. С тази нагласа на мисълта той се оставя да бъде воден от традиционните източни или западни учения, които преподават упражнения за тялото: дишане, мистични хорà, медитации, ритмични движения и т.н. Всички тези практики са отправна точка на един процес на обучение, водещ към осъзнаване на развитието на духовното тяло.
Тези различни пътища могат неотменно да доведат човека до Първоизвора.