От най-дълбока древност Посветените и езотеричните учения са притежавали знанието, че човешкото същество е съставено от видимо физическо тяло и от няколко други фини и невидими за окото на обикновения човек тела, като физическото тяло е само отражение на другите тела, които съдържат в себе си истинската същност на човека – неговата Божествена природа.
Човешките същества притежават физическо тяло, потопено в четирите агрегатни състояния на материята. От друга страна те притежават няколко невидими тела, едно от които е астралното тяло, съставено от фина материя. То свързва съзнанието с външния свят посредством етерното тяло. Последното е съставено от още по-фина материя, в която се движат също и Земята, планетите и други небесни тела.
Според Учителя П. Дънов етерното тяло е духовният двойник на човека. То има формата на физическото тяло, но разширено с няколко сантиметра, като обвива физическата форма.
Етерното тяло е универсална енергия, която оживява всички форми, то е проводник на атмосферната прана. Праната, жизнената сила в атмосферата, се проявява в различни състояния: на физическо ниво, в областта на чувствата, на интелектуално или на ментално ниво. Без прана мисълта не може да се изяви. Без прана чувствата не могат да се проявят. Без прана волята не може да действа.
Духовният двойник или етерният двойник е свързан с цялата наша космическа вселена. Той играе ролята на: приемник, асимилатор и предавател на енергиите.
Чакрите – врати на съзнанието според традиционните учения; врати към Невидимите светове според Беинса Дуно.
Чакрите, свързани с ендокринните жлези, са органите, които регулират физическото, емоционалното и духовното ниво в човешкия организъм.
Учителят П. Дънов казва: „Чакрите трябва да се поддържат и хранят с известни енергии, за да се развиват нормално. Понякога върху тези органи се натрупват отрицателни енергии. В този момент се усеща при слепите очи една тежест, което показва, че паметта е обременена.“36
Трябва да се правят упражнения, за да слезе отрицателната енергия до стомаха и след това, като премине през пръстите на ръцете и на краката, тя напуска тялото и отива в земята.