„В момента ние живеем в състояние на преход на съзнанието, на отказ от стария начин на живот и приемане на Новия живот.
Този преход трябва да се обработи в човешкото съзнание.
Трябва да знаем, че Новият живот съдържа в себе си своите специфични форми на проява и той се нуждае само от материал, за да съгради своята обител, като се има предвид, че
Животът е плод на Любовта,
Любовта е плод на Духа,
а Духът е изявление на Бога.
Следователно животът сам по себе си трябва да ни даде всички възможности за разгръщане и развитие. В този случай има един природен закон, който води човека до мисълта, че Божественото, което подхранва материята, се усъвършенства и разширява.
Така че сега, когато човек е с пробудено съзнание, той долавя следите на дълбоките промени и прозира, че е настъпил часът на истината.
Съвсем различно настроен е материалистът, който вижда в нашата епоха само безпътица, водеща към нищото.“4