Във всички времена човешкото тяло се е считало за небесна обител, храм на живия Бог.
Всички храмове като цяло са били изградени от 3 части и представляват стилизирана форма на човешкото тяло.
Външната част на храма представлява корема на човека, където той постига разширение на съзнанието, изясняване на различните форми на мисълта и се научава правилно да борави с низшите сили на физически план.
„Вътрешната стаичка“, „скришното място в човека“, където се извършва посвещението на сърцето, се намира в гръдния кош, там са разположени дробовете и сърцето – органите на жизнеността.