При това упражнение ръцете се движат напред и след това се прибират пред гърдите. Това означава правилна обмяна между вътрешния свят, между нас и Природата. Всичко, което човек е приел от Природата, трябва да го обработи и даде.
Тези движения магически действат за самовъзпитанието на човека, защото чрез тях се праща мощен подтик за даване в света. Така човек съзнава великата идея на даването и приемането. Ясно е, че тези упражнения са високо идейни. Те събуждат в човека качества, които ще залегнат в основата на Новата култура, която иде и която ще бъде Култура на жертвата, на даването, на самоотричането за другите.
Чрез тези упражнения човек влиза в съприкосновение със сили, които не е подозирал. Така той ще влезе в живота на изобилието. Колкото повече човек дава, толкова повече ще получава. Ако човек е пълен съд и съдържанието му не се излее, той не може да вземе нищо отвън. Щом съдът се изпразни, той може отново да се напълни. Щом не се изпразни, той остава със старото. Всичко, което човек получава, трябва да го раздаде, за да получи новото.
Това е процес на освежаване, на обнова, на растеж, на радост и сила. Ако изворът не дава постоянно това, което получава, той няма да е в състояние да получава нови струи. В такова състояние е застоялата вода на едно блато. Каква разлика между нея и един жив извор! При първия случай имаме разложение, смърт, а при чистия извор – движение, живот.