Това последователно вдигане (сменяемост) на дясната и лявата ръка с дъгообразни и плавни движения нагоре говори за вечния път в живота.
Това говори за слизането и възлизането като два процеса в Природата, които се сменят. Страданието е долина, а радостта – връх. Сиромашията е долина, богатството – връх. Този процес го имаме навсякъде в Природата. Нали и при обикновеното ходене кракът се вдига от земята? Това е възлизане. И след това отново се слага на земята. Това е слизането.
И при възлизане, и при слизане човек трябва да знае, че този е пътят, по който трябва да се върви, че това е Пътят на Живота. Защото, ако човек не слезе, не може и да се качи. Това упражнение улеснява човека да разбира вечния Път на Живота и да има правилно отношение към него.