Има едно течение, което иде от Слънцето и минава през центъра на Земята, и друго едно течение, което изхожда от Земята и минава през Слънцето. Когато си протегнем едната ръка нагоре под ъгъл 45 градуса, чрез нея възприемаме Божественото. Чрез този крак, с който стъпваме, приемаме земни енергии. Чрез тази ръка и този крак, които са протегнати надолу под ъгъл 45 градуса, изхвърляме нечистото, набраните необработени, дисхармонични енергии вън от нас, към Земята. Това последователно вдигане на ръцете, наклонени напред и нагоре, с последователно повдигане на нозете – това е полетът на човешкия дух, вечният му стремеж към висините. Човек работи на Земята, но вътрешният му поглед е винаги свързан със света на звездите. Той гради на Земята, но иска да въплъти това, което долавя от звездните сфери.
Това движение е правилен път за свързване с Природата, за влизане в хармоничен допир с нея.